Хуго се насочва към югоизточния бряг. Американски джет се разбива в реката в Ню Йорк. Вероятно бомба е причинила разбиването на френския ДС-10. Приливът забавя лодкарите в територията на тюлените. Хари хапва овесена каша и прочита „Нюз прес“. Хаос цари в Сейнт Кроа, полицията и националната гвардия се присъединили към въоръжените с мачете тълпи, тръгнали да плячкосват след урагана Хуго. Туристи умоляват репортери, кацащи на острова, да ги изведат от там. Шибани ревльовци. Сеща се, че сънят му сигурно е свързан с всичките тези новини от Карибите, и партитата, които организират по хотелите в чест на новопристигналите, придумвайки всички в това място, където се срещаха различни раси и култури. Излиза на тясното балконче, за да види какво е времето. Във вестника пише, че денят ще бъде слънчев, независимо от урагана Хуго и наистина е така. Далечните синьо-зелени небостъргачи отразяват сутрешното слънце, хвърляйки светли петна по гърба му. Не може да види Залива, но усеща мириса му. Опитва да си спомни кои бяха хората на партито, но не успява, хората от сънищата не се помнят. Самолетът в Ню Йорк е излязъл от пистата и двама души са загинали. Само двама. Сто седемдесет и един загинаха в Сахара. Някакъв, дето се обадил от Лондон, хвърлил вината върху Аллах. Хари не се разстройва от това, както от бомбата в самолета на Пан Ам над Локърби. В крайна сметка човек се отегчава от всичко по новините, катастрофите заприличват на евтини трикове, като рекламните паузи по време на футболен мач.
Докато други, по-млади мъже си подвикват и шегуват на голф игрището, зад плъзгащата се врата със спуснати завеси Хари си оправя леглото и замита пода в кухнята, и слага чашата от портокаловия сок и купичката от кашата в миялната, която ще пусне, когато се напълни. Има още място. Когато Дженис най-накрая се появи, той иска състоянието на къщата да й послужи за урок по домакинстване. В десет излиза на сутрешната си разходка. Поглежда към небето на югоизток, към урагана, който прорязва Флорида, и се изненадва от облаците, от сложната им форма, разпръснати, сиво върху бяло и синьо, редове издължени ивици, разръфани отдолу, но заоблени отгоре, като че ли от движението на вода, като равномерните бразди по пясъка, които отливът оставя. Безжизнен вятър повява през слънчевата светлина. Във въздуха има нещо, което затруднява дишането му. Липса на озон? Или прекалено много озон? Може и да си въобразява, но в небето няма самолети. Обикновено човек може да ги види как кръжат бавно, изчакващи да кацнат на Югозападното регионално летище на Флорида. Самолетите са прогонени от небето. Под слънцето, подобна на магистрала мараня изтънява към североизточния хоризонт, като отражението, което луната хвърля върху спокойните води на океана.
Той импулсивно решава да отиде със селиката до центъра. Паркира на платен паркинг близо до Първа федерална банка и тръгва към квартала на чернокожите. Решава следобеда да поиграе малко голф. Преди няколко дни му се бяха обадили от спортния магазин, че са намерили обувките му.
На игрището зад празното оранжево училище едно високо момче, облечено със срязани дънкови панталони, играе само на единия кош. Тениската му е електриковозелена с нарисувана глава на озъбен тигър — оранжево-бели райета, жълти очи и неестествено лилав език и връхче на носа. Върху това момче обаче дрехите изглеждат като собственост, носят гордостта на внимателно подбрана униформа. Той е по-голям от вчерашните хлапета, поне на осемнайсет, и играе решително, със сериозни икономични движения, дриблира, изучава пръстта, оглежда обръча, премерва удара с две ръце върху топката, пускайки лявата си ръка изпод нея едва в последната секунда. Обут е във високи до глезените маратонки без чорапи, а косата му е подстригана в онези прически като кифли отгоре на черепа и няколко букви X отстрани и отзад, където започва обръснатата част. Заека сяда в края на една пейка, в чийто друг край момчето е оставило червена раница, и го гледа продължително, докато слънцето грее и безжизненият вятър подухва, а прелитащите облаци потапят игрището и съседните къщи в сянка. Къщите са с избелели от слънцето фасади и изглеждат отдалечени и притихнали. Не се виждат хора да влизат и излизат.
За да промени положението си, Хари от време на време накланя бялото си лице назад, като че ли да се попече на слънцето, което облива погледа му в червено, оставяйки фотоните да горят през прозрачните му клепачи. Когато отваря очи, момчето стои до него, по-тъмен от облак. Чернотата му е матова, високите му скули и тънките устни намекват за индианска кръв.