Добре познатата и обична фигура на жена му е заменена от Нелсън, който също изглежда нещастен:
— Не си й проговорил, татко — роптае момчето. — Каза, че си я гледал втренчено, но не си й проговорил.
Добре, мисли си той, какво друго бъркам? Съжалява за това, което беше сторил на хлапето, но сега му прави услуга, въпреки че Нелсън сякаш не го разбира.
— Няма ли да кажеш нещо? Говори ми, татко! — хлапето крещи или се опитва да не се разкрещи, лицето му пребледнява от усилие и някакъв въпрос, който не смее да зададе, и дърпа косъмчетата на едната си вежда, така че те се обръщат в обратна посока. Иска да избави хлапето от нещастието му. Нелсън, иска да каже, имаш сестра.
Но дали успява да го каже? Разтревоженото изражение на сина му не се променя. Следващите му думи обаче показват, че може да е доловил думата „сестра“.
— Обадихме се на леля Мим, тате, ще дойде тук възможно най-бързо. Трябва да се прекачи в Канзас Сити!
От изражението и тона на гласа му Хари разбира, че хлапето крещи срещу някакъв бурен вятър, духащ откъм баща му.
— Не умирай, татко, недей! — крещи той, после се отпуска назад с онзи въпрос, изписан върху лицето му, тъмните му влажни очи блещукат като звезди. Хари не трябва да оставя въпроса във въздуха, момчето разчита на него.
— Е, Нелсън — казва той, — мога да ти кажа само, че не е толкова зле. — Заека си мисли, че сигурно трябва да каже още нещо, хлапето изглежда подивяло от очакване, но това е достатъчно. Може би. Достатъчно.