— Сега ли се сети? — пита той. — Ами давай тогава.
Косата й, която все още носи на бретон като на Мами Айзенхауер, е изтъняла от годините и се е накъдрила от влагата и солената вода, я прави в момента да изглежда свежа, упорита и привлекателна, въпреки бръчките от слънцето.
— Имаме още поне десет минути, не знам за какво се беше разбързал тоя тип.
— Просто обича живота — отговаря й Хари и послушно зачаква. Докато тя се бави в тоалетната, той не устоява и влиза в магазина да си купи нещо за хапване, хрупкав десерт с фъстъци на фирма „Плантър“ за четирийсет и пет цента. На опаковката пише: „Оригиналният фъстъчен десерт на Плантър“. Беше счупен на две явно по време на транспортирането и той се замисля дали да не остави едната половинка и да я предложи на внуците си, докато се возят в колата към къщи. Ще ги зарадва. Но десертът е толкова вкусен, че той изяжда и втората половина и дори изтръсква в ръката си сладките трохи от опаковката и ги облизва с език като мравояд. Замисля се дали да не се върне и да купи още един десерт, който да си разделят в колата — „Вижте какво ви е купил дядо!“, докато завиват по междущатската магистрала 75, — но не е сигурен, че няма да изяде и него, и си налага да се въздържи. Зазяпва се през прозореца. Това летище е построено с големи прозорци, гледащи към пистите, така че ако има катастрофа, всички да й се насладят. Кълбовидната мълния, корпусът, който бавно се завърта с плъзгащо движение, падащите криле. Опитва се да избута с език лепкавите остатъци от десерта, карамелизирана захар и царевично нишесте между зъбите си, които, слава богу, още си бяха негови, дори предните му не бяха облечени с коронки. Гледа втренчено през стъклото към широкия пуст следобед. Пистата се заостря в триъгълник; равната Флорида пожълтява като слама отвъд зелената хватка на напоителните системи. Сянката на зимата, която пада тук, още не е дошла. Температурата продължава да е 26 градуса. След четири зими във Флорида той знае как вятърът от Залива те пронизва на първата голф площадка, ако си почнал рано, и можеш да си свалиш пуловера чак когато слънцето се е изкачило високо в небето, но този декември, освен няколко студени дни в средата на месеца, времето е като ранна пролет в Пенсилвания. Топло е, само кестените променят цвета си и някаква отегчена сухота във въздуха и жуженето на цикадите напомнят, че лятото си е отишло.
Докато десертът сляга в стомаха му, чувството за смърт отново сграбчва сърцето му като че ли с малки зъбци, подобни на онези, които придържат диамантите на пръстените. Напоследък по вестниците пишат за много смъртни случаи. Макс Робинсън, първият и единствен чернокож говорител на нацията, Рой Орбисън, който винаги беше облечен в черно, носеше черни очила и пееше „Хубава жена“ с онзи писклив женски глас, и след това точно преди Коледа онзи самолет на Пан Ам, полет 103, който се разцепи като гнил пъпеш на пет мили над Шотландия и разпръсна тела и запалени останки над игрището за голф и улиците на някакво забравено от бога градче, май се казваше Локърби. Представяш ли си да си седиш унасян от бученето на ролс-ройсовите двигатели, докато стюардесите бутат подрънкващите колички с питиетата, доволен, че си хванал самолета, и сега няма какво друго да правиш, освен да се отпуснеш, и изведнъж с рев и невероятен раздиращ звук и откъслечни писъци целият този удобен свят да се разпадне и под теб да няма нищо, освен черно пространство, и гърдите ти да се стегнат от нечовешки студ, който не можеш да си представиш, че съществува, но понякога почти може да се усети в куфарите, съхранявани в нехерметизираното багажно, когато разопаковаш дрехите си, мръсното бельо и плажните кърпи, с безмилостната студенина на смъртта от външния космос, която витае наоколо. Тъкмо вчера един джет на път от Рочестър до Атланта получил пробойна на девет хиляди метра височина. Във вестника пишеше, че дупката била десетина сантиметра и всички извадили късмет, че успял да се приземи във Вирджиния. Всичко се разпада, самолети, мостове, осем години под управлението на Рейгън никой не се грижеше за страната, и правеха пари от нищо, правеха дългове, уповавайки се на Бог.
Хари е летял по разни места на конференции, а един път преди девет години си бяха прекарали чудесно на Карибите с две други двойки, но двамата с Дженис винаги ходят до Флорида с кола, за да могат да я карат там. Нелсън сигурно ще се муси, че колата е само една, въпреки че е камри комби, в която спокойно могат да седнат шест човека. Нелсън обича да върши разни неща и мистериозно изчезва с часове. Нелсън. Болезнено място. Езикът на Хари започва да го щипе и той престава да го пъха в един развален зъб с дупка, където се е завряло нащърбено парченце сладък карамел.