Хари и Дженис стигат до изход 5. Хората слизат от самолетите на тумби. Някой надут суетен тип с три чанти или някоя изкуфяла стара дама с бастун винаги принуждават останалите да се скупчват зад тях. Човек започва да се чуди дали не прекаляваме с грижите за инвалидите.
— Ето ги — най-накрая казва Дженис и тихичко промърморва на Хари: — Нелсън изглежда изтощен.
Не толкова изтощен, мисли си Хари, колкото гузен. Синът му държи собствения си син в лявата ръка, а дясното му око се присвива и клепачът сякаш трепва, като че ли някой може да го удари от тази незащитена страна. Рой сигурно е заспал по време на полета, защото е облегнал главичката си на врата на баща си, търсейки възглавница, но очите му са отворени с онзи чист детински поглед. Пълните му устнички са безмълвни, по тях проблясва слюнка. Хари отива напред да поеме тежестта от сина си, но Нелсън сякаш не иска да му го даде, като че ли собственият дядо на детето е някакъв похитител. Рой също не се пуска. Хари раздразнено свива рамене и се отказва. Навежда се и целува гладката бузка на Рой, по-нежна от кадифе, още топла от съня, и стисва малката, студена и влажна ръка на сина си. През последните няколко години Нелсън си е пуснал мустак — туфесто кафяво петно, не по-широко от носа му. Нежните устни под него, изглежда, никога не се усмихват. Хари напразно се взира в това боязливо лице с кафяви очи, за да открие някаква следа от собственото си синеоко лице. Нелсън е наследил напрегнатите, добре оформени черти на Дженис, както и прозиращото в очите смущение, но обърканият поглед отива повече на жена, отколкото на мъж. Лошото е, че високото чело на Дженис и рядката й мека коса в Нелсън са се превърнали в напредваща плешивост. Между слепоочията му е останал прозрачен триъгълник коса, която скоро щеше да се превърне в островче, или кръпка, а на задната част на главата му, когато се обръща да целуне майка си, ивицата гола кожа се разширява. Решил е да пътува с износено синьо дънково яке, облечено върху официална риза на розови райета с бели маншети и якичка. Изглежда леко наперен, като женена рок звезда или гангстер през почивните дни. На едното му ухо проблясва малка златна обеца.
— Мммуа! — казва Дженис в края на целувката си. Научила се е да издава такива звуци тук, сред прекалено изразителните еврейки.
Хари внимателно поздравява Джудит и Пру. След по-малко от месец слабичкото момиченце ще стане на девет години. То е като скица на жена, но не в реални размери и не толкова оформена. Червенокоса като майка си. С красива кожа и поруменели под луничките бузи, чертите на лицето й — мигли, вежди, уши, нос, устни, които бързо разкриват зъбите й — са плашещо перфектни, прекалено лесно могат да бъдат разбити. Когато се навежда да я целуне, той вижда пред ухото й сиянието на незабележим детски мъх. Има ясните зелени очи на Пру и косата й с цвят на морков, но крехката й изправена фигурка и издълженото спокойно лице все още не са прекършени, както животът в един момент беше пречупил Пру, от което красотата й, дори когато беше на двайсет и четири, избледня, и сега тя изглеждаше леко непохватна, и сякаш отпусната. След девет години брак с Нелсън тя е още по-огорчена и тромава. Тя харесва Хари и той също я харесва, въпреки че така и не намериха начин да го изразят.
— Каква двойка красавици — казва сега той за майката и дъщерята.