— Хей, красавице. — Поема ръката, която тя му подава с детински рефлекс. Ръката й е влажна и той се изненадва както от целувката на майка й. Главата й с разделена на път коса стига малко над кръста му. Дженис му беше казала, че се оплаквала на майка си, защото е най-високото момиче в класа. Гадните момчета я дразнели.
— Как върви училището? — пита я.
— Мразя го — отговаря Джуди. — Пълно е с деца, които се мислят за големи клечки. Момичетата са най-гадни.
— А не смяташ ли, че ти си голяма клечка?
Тя се замисля над това:
— Някои от момчетата непрекъснато ме дразнят, но аз им казвам да отиват на майната си.
Той цъка с език:
— Това е доста грубичко за трети клас.
— Не е — отговаря му тя. — Дори учителката понякога казва „по дяволите“, когато я вбесим.
— Как я вбесявате?
Джуди се усмихва нагоре към него с бързата широка усмивка на майка си, но без гънките в ъгълчетата на устата.
— Понякога всички започваме да си тананикаме със затворена уста, за да не види кой си мърда устните. Преди няколко седмици ни беше накарала да пеем коледни песни и едно от онези момчета, дето се мислят за големи клечки, каза, че това е против религията на родителите му и че баща му е адвокат и ще я осъди.
— Той май е като таралеж в гащите — казва Заека.
— Дядо. Не говори мръсотии.
— Това не са мръсотии, просто казвам къде боде. Много по-мръсно щеше да е, ако бях казал, че е таралеж в задника. Хей, ето оттук си купих фъстъчения десерт, който подуши. Искаш ли един?
— Първо питай мама.
Хари се обръща и изчаква двете майки, които вървят рамо до рамо с наведени глави, да ги настигнат.
— Пру? — провиква се. — Нечии зъби ще се развалят ли, ако купя на Джуди захарна пръчка?
Тя разсеяно го поглежда, но не забравя да се усмихне:
— Предполагам, че от една няма да умре, въпреки че двамата с Нелсън се опитваме да не й даваме такива боклуци.
— Каквото и да й вземеш, Хари — добавя Дженис, — трябва да вземеш същото и за Рой.
— Но Рой спи и освен това е два пъти по-малък.
— Да, но ще разбере, че предпочиташ Джуди — казва Пру. — Тъкмо излиза изпод сянката й.
Малката Джуди да хвърля сянка? Той дали беше засенчвал Мим? Тя определено беше избягала доста далеч от Даймънд Каунти, ако това означаваше нещо. Беше минала в лентата за висока скорост към Лас Вегас и там беше и останала.
— И не се бавете — казва му Дженис. — Или ми дай ключовете да влезем в колата. Имат още две чанти, които са ги накарали да оставят в багажното в Нюарк. Нелсън сигурно вече е там.
— Сигурно, за какво се е разбързал така? На кого е сърдит?
— Най-вероятно на мен — казва Пру. — Вече съм се отказала да се чудя защо.
Хари бръква в джоба на карираните си панталони за голф и изважда няколко подставки за голфови топки и пластмасов маркер за топка с две букви В на него — Валхала Вилидж. После бръква в другия и напипва изпъкналите нащърбени ключове и ключодържателя. Подхвърля ги към Дженис:
— Дръж!
Ръцете й се стрелват нагоре в женска паника. Ключовете прелитат покрай тях и я удрят по корема. Това малко усилие, тършуването за ключовете и подхвърлянето, го изморява, като че ли ръцете му са от памук. Спонтанното удоволствие от купуването на сладкиш за внучката му беше изчезнало. Тя не си избира фъстъченото блокче „Плантърс“, както си бе представял, а „Скай бар“, което според него със сигурност беше вредно за зъбите с петте си вида лепкав пълнеж в петте изпъкнали отделни блокчета чист шоколад. Той рови в страничния джоб на панталона си, който е толкова стар, че карето е избледняло, а ръбовете на джобовете са потъмнели от години бъркане с потни ръце. Изважда портмонето и се застоява малко пред щанда с десерти, размишлявайки дали да не си купи още едно захаросано блокче слепени ядки. Този път може да извади късмет и да уцели някое, което да не е счупено в опаковката. После решава да не купува, и без това яде прекалено много боклуци, както казва Пру, а и тукашният му лекар, доктор Морис. В последната възможна секунда, когато чернокожата жена вече е застанала зад касата и брои рестото му за „Скай бар“-а, той решава в крайна сметка да си купи десертчето с карамелизирани фъстъци. Обожава не толкова дъвченето и поглъщането, колкото усещането на първото, нащърбеното ронливо парченце в устата си, първото правоъгълно блокче, което бавно се разтапя. За негова изненада и възмущение сега не само че не получава ресто от долара, който беше дал, ами дължи още пари на чернокожата жена зад касата, с кожа като неразредена черна матова боя, която рядко се среща в Щатите — сиво-черно, сигурно е хаитянка или доминиканка. Флорида е пълна с такива емигранти. Още няколко цента, за щатски данъци. Летищни цени, изнудват те, защото нямат конкуренция. А без конкуренция се стига до социализъм, където всеки се възползва, и икономика като в Куба и Хаити. Той поглежда към списанията на щанда. На горния рафт са подредени „голите“ списания, опаковани в прозрачно фолио, напечатани листове хартия, сред които се крият момичета с широко отворени уста, като че ли непрекъснато се чудят на собствените си материални придобивки — Хастлър, Галери, Клуб, Пентхаус, Уи, Лайв, Фокс. Той си представя как си купува някое, предизвиквайки неодобрението на хаитянката — всички от Карибите са евангелистки фундаменталисти, ходят в църкви с тенекиени покриви, където призовават света да свърши сега, — и как се промъква вкъщи със списанието и докато Дженис спи или готви, или е навън на някоя от сбирките си, разглежда до насита големите снимки на розови срамни устни и щръкнали цици, и надигнати дупета, снимани отзад така, че избръснатите путки да се виждат с тъжната си малка анатомия като стриди. С тъга си представя, че няма да се възбуди достатъчно, че ще бъде обзет от скука и ще се смути от цената. Тези дни списанията струват четири долара и двайсет и пет цента, обещавайки Секси сирени в сауната и Кара Лот се разгорещява, и Орален секс: гастрономически пътеводител. Колко сме отвратителни, като се замисли човек — месо за еднократна употреба, но настървени да получим удоволствие. — Хайде, дядо, какво се бавиш?