Той си тръгва за вкъщи, сляп за слънчевата светлина. За какво се разсърди тя? Дали защото той отхвърли едно предложение, или защото ѝ показа, че е направила такова? Или това беше смес от тия две противоположности, които някак я разкриха пред самата нея? Майка му, уловена неочаквано в такава конфузия, би си плюла на петите.
Във всеки случай той се усмихва; чувства се строен, елегантен и силен, крачещ под дърветата в своя празничен костюм. Дали беше отблъсната, или не беше добре разбрана, жената на Екълс го бе повикала и той стига до апартамента си ловък и мрачен от страст.
Неговото желание да прави любов с Дженис е като малък ангел, на който целия следобед са прикрепени малки оловни тежести. Бебето реве неуморимо. Следобеда то лежи в своето детско креватче и вдига вбесяващ шум, "хннннннннах ах ах нннннннннх", постоянно слабо дращещ по някаква вътрешна врата. Какво иска? Защо не ще да спи? Връщайки се от църква, той бе донесъл нещо, което Дженис обичаше, и продължава да го крие, преди да ѝ го даде.
Шумът разстила някакъв страх из апартамента. От това го заболява стомах; когато взема бебето, за да се оригне, той самият се оригва; натискът в стомаха му се засилва и преминава в удължаващ се мехур, докато мехурът на детето не се пука. Мъничкото нежно мраморно телце, леко като хартия, се вцепенява до гърдите му и след това се отпуска, горещата му главичка се свива, сякаш че ще се откъсне от вратлето.
– Беки, Беки, Беки! – вика той. – Заспи, заспи, заспи!
Шумът прави Нелсън раздразнителен и той захленчва. Сякаш, бивайки най-близо до тъмната врата, от която бебето малко преди това излезе, той е най-чувствителен към заплахата, за която бебето се опитва да ги предупреди. Някакъв призрак, невидим за техните сетива, изглежда, сграбчва Ребека, щом остане сама.
Заека я слага долу и отива на пръсти във всекидневната; те притаяват дъх. Тогава с още по-остро дращене ципата на тишината се разкъсва и треперещото стенене започва пак –,ииннх, аннннннннпх! "
– О, боже мой! – възкликва Заека. – Дяволска дъще! Дяволска дъще!
Към пет часа следобед Дженис започва да плаче. Сълзи бликат и се стичат по тъмното ѝ изопнато лице.
– Пресъхнала съм – казва тя. – Пресъхнала съм. Нямам просто с какво да я нахраня.
Бебето беше много често на гърдите ѝ.
– Не обръщай внимание на това – казва той. – Тя ще млъкне. Пийни нещо. Пийни там от твоето... Има малко старо уиски в кухнята.
– Кажи! Какво означава това... "пийни там от твоето!"... Aз се опитвах да не пия. Мислех, че не ти харесва това. Целия следобед пушиш цигара след цигара и повтаряш: "Пийни. Пийни!"
– Предполагах, че ще те облекчи. Ти си дяволски изнервена.
– Не повече от тебе. Какво те мъчи? Какво ти е влязло в ума?
– Какво се е случило с твоето мляко? Защо не можеш да дадеш на детето достатъчно мляко?
– Храних я три пъти в продължение на четири часа. Вече няма нищо.
С прост, обикновен жест тя натиска гърдите си през роклята.
– Добре, пийни нещо.
– Кажи за какво ти говориха в църквата? "Иди си вкъщи и напий жена си?" Ти можеш да пиеш, ако си си наумил.
– Нямам нужда от пиене.
– Е, имаш нужда от нещо. Ти си тоя, който разстройва Беки. Тя беше чудесна цялата сутрин, докато ти се върна.
– Не обръщай внимание. Просто не обръщай внимание. Просто забрави за цялото това вонящо нещо!
– Бебе плаче!
Дженис прегръща Нелсън.
– Зная, миличко. Горещо ѝ е. Ще спре след минута.
– Бебе горещо?
Те слушат в продължение на една минута, но то не спира; безумното слабо предупреждение, прекъсвано от мъчителни интервали, продължава и продължава. Предупредени но не знаейки за какво, те се препъват в останките от неделния вестник вътре из апартамента, чиито стени се изпотяват като стените на затвор.
Навън небето продължава да е все така просторно, царствено, синьо през всичките тия часове и Заека е паникьосан от мисълта, че в такъв ден неговите родители ги водеха на дълги приятни разходки, а те пропиляват една хубава неделя. Те обаче не могат да се организират, за да излязат. Той и Нелсън могат да вървят, но необяснимият страх на Нелсън го кара да не иска да остави майка си, и Заека, надявайки се да я обладае евентуално, се върти край нея като около малко близко съкровище. Неговото силно, страстно желание ги слепва един о друг.
– Защо не излезеш? Правиш бебето нервно. Правиш и мене нервна.
– Не искаш ли да пийнеш нещо?
– Не. Не. Искам само ти да седнеш или да спреш да пушиш, или да люлееш бебето, или нещо, каквото и да било. И престани да ме докосваш. Много е горещо. Мисля, че трябва да се върна в болницата.