– Имаш ли някакви болки? Искам да кажа там долу.
– Е, няма да имам болки, ако бебето престане. Храних я три пъти. Сега трябва да храня вас за вечеря. О-ооох! Неделите ме разболяват. Какво прави в църквата, та си толкова възбуден?
– Не съм възбуден. Опитвам се да бъда полезен.
– Разбирам. Ето защо си толкова неестествен. Кожата ти мирише особено.
– Как?
– О, не зная. Престани да ми досаждаш.
– Обичам те.
– Престани! Не можеш... Точно сега съвсем не съм за любов.
– Ти само легни на канапето, а аз ще направя някаква супа.
– Не, не, не. Ти ще изкъпеш Нелсън! Аз ще се опитам пак да накърмя детето. Бедното, няма нищо там.
Те вечерят късно, но при пълна светлина; денят е един от най-дългите в годината. Те гълтат супата при мигащата светлина на неспиращите писъци на Ребека; нейният крехък глас е тънка електрическа жичка, горяща с непостоянни потоци на енергия. Но когато между натрупаните съдове на мивката, под изтърканите и влажни мебели и приличащата на ковчег вдлъбнатина на плетеното детско креватче сенките започват да се сгъстяват, тази, с която Беки се беше борила целия следобед, малко я поотпуска и изведнъж тя се успокоява, оставяйки зад себе си тържествен гузен мир. Те не бяха я разбрали. Една чужденка, която не говори английски, но измъчена от голямо страдание, се беше вмъкнала между тях и те не бяха я разбрали. Най-накрая профучава самата нощ и го отнася като счупено парче от смет.
– Не може да е имало колики, много е малко за колики – казва Дженис. – Може би тя беше само гладна, може би аз нямам мляко...
– Как е възможно, та ти си като с футболни топки.
Тя го поглежда накриво, чувствайки какво се крои.
– Е, но аз не смятам, че ще играем.
Но на него му се струва, че долавя скрита усмивка в нея. Нелсън си ляга, както прави само когато е болен – с готовност и хленчене. Днес сестра му го беше изцедила. Потънала във възглавницата, кафявата му глава изглежда сериозна и масивна. Когато детето започва жадно да смуче шишето с биберона, Заека се върти, търсейки това, което човек никога не намира, израза, с който да установи контакт, да отхвърли ония преходни тежести, злокобни и нежни, които са над нас и се вдигат така бързо, като че ли сме ги изчеткали.
Смътно разкаяние замъглява устата му, едно разкаяние извън времето и постъпките, една мъка просто за това, чи живее в свят, където кафявите главички на малките момчета потъват с благодарност в тесните легла, смучейки шишетата от каучук и стъкло.
Той прекарва свитата си ръка по издутината върху челцето на Нелсън. Детето сънливо се опитва да я отстрани, клати глава с раздразнение и Хари сам отдръпва ръката си и отива в другата стая.
Убеждава Дженис да си пийне. Той не разбира много от алкохол – прави наполовина уиски, наполовина вода. Тя казва, че е отвратително на вкус. Но след малко го изпива.
В леглото той си представя, че може да почувства остатъка от него в плътта ѝ. Точно това чувство, че тялото и влиза в ръката му и съответства на дланта му, прави плътта ѝ приятна. Под нощницата цялото ѝ тяло, до трапчинката на гърлото, е все още с него. Те лежат настрана, гледайки се един друг. Той разтрива гърба ѝ първо леко, след това силно, притискайки гърдите ѝ до своите, и набира такова чувство, за сила от нейната гъвкавост, че се повдига на лакът, за да е над нея. Хари целува тъмното ѝ безизразно лице с мирис на алкохол. Тя не извръща глава, но той не прочита отказ в това нейно малко нежелание да се обърне, като го оставя да си клъвва от неудобното положение в профил. Той сподавя нахлуващото у него чувство на обида, приспособявайки се отново към нейната мудност. Горд поради търпението си, започна пак да разтрива гърба ѝ. Кожата ѝ пази своята тайна, както и езикът ѝ; тя чувства ли това? Тя е тайнствена до него, една мрачна тежест, чиято химия е недостигаема за идеите, неуязвима за тяхното проникване. Запали ли искрата? Китката го заболява. Осмелява се да разкопчае двете копчета върху предницата на нейната нощница и повдига едната половина така, че дълга дъга се открива в богатия мрак на леглото и нейната топла гърда се сплесква в голата кожа на неговите гърди. Тя приема този тактически ход и той е изпълнен с радостната мисъл, че е успял да я доведе до тази пълнота.
Той е добър любовник. Отпуска се в топлината на леглото и развързва пижамата си в талията. Тя е обръсната и боде; той се настанява по-надолу, върху мястото като памук. Тази неестественост, това напомняне за нейната рана разкопчават неговата крепка увереност, така че той е напълно унищожен, когато нейният глас, нейният тънък дразнещ глас на глупачка казва до ухото му: