Това разбужда Нелсън и за известно време ръцете ѝ са заети. Докато приготвя закуската, тя счупва една чаша с портокалов сок, която просто се отплесва от палеца ѝ в чупливата мивка. Когато се навежда над Нелсън, той вдига поглед към нея и сбръчква нос; той подушва печал и тази познали миризма го прави плах заедно с нея.
– Татко замина?
Той е толкова добро момче; казвайки това, той просто я улеснява и всичко, което тя трябва да направи, е да отговори "да".
– Не – казва тя. – Татко излезе за работа рано тази сутрин, преди ти да станеш. Той ще се върне вкъщи за вечеря както винаги.
Детето я гледа с неодобрение и след това повтаря безсмислено със силната надежда:
– Както винаги?
Безпокойството е изопнало главата му високо, така че вратът му изглежда стъбло, прекалено тънко, за да поддържа топката на неговия череп, с широкото венче на разбърканата от възглавницата коса.
– Татко ще си дойде – повтаря тя.
Поела върху себе си бремето на лъжата, тя се нуждае от още малко уиски за подкрепа. Вътре в нея има тъмнина, която трябва да оцвети в светъл цвят, иначе ще припадне.
Отнася съдовете в кухнята, но те така се хлъзгат в ръцете ѝ, че дори не се опитва да ги мие. Казва си, че трябва да си облече някоя рокля вместо хавлията, но като влиза в спалнята, забравя за какво е дошла и започва да оправя леглото. Но нещо, чието присъствие тя чувства в събраното легло, така я уплашва, че се отдръпва и отива в другата стая, за да бъде с децата. Казвайки им, че Хари ще се върне както обикновено, тя сякаш беше вмъкнала някакво привидение в апартамента. Този друг човек обаче не изглежда като Хари, той е по-скоро като крадец, един досаден крадец, който танцува от стая в стая пред нея.
Когато отново взема бебето, тя усеща неговите мокри крака и мисли да го преповие, но умно осъзнава, че е пияна и може да го убоде с иглите. Много е горда, че се сеща за това в такова състояние, и си казва да стои настрана от бутилката; така ще може да преповие бебето до един час. Слага добрата Беки в нейното креватче и чудно, не я чува нито веднъж да изплаче. Тя и Нелсън седят и гледат края на Дейв Героуей и след това една програма за Елизабет и съпруга ѝ, които са поканили на вечеря свой приятел, който винаги ходи на екскурзии на къмпинг, понеже е ерген, и става по-добър готвач от Елизабет. Поради някаква причина това я прави нервна, така че само от навика, който има при гледане на телевизия, тя отива в кухнята и си сипва още малко уиски с повече лед, само за да запечата голямата дупка, която заплашва пак да се отвори в нея. Отпива само една глътка и това е като поглъщане на някаква синя светлина, която прояснява всичко. Тя трябва просто да издигне свод над тази малка зейнала дупка, а в края на деня, след работата, Хари ще се върне и никой няма изобщо да знае, никой няма да се смее на мама. Тя се чувства като дъга, която се извиня покровителствено над Хари, който изглежда безкрайно малък под нея, като детска играчка. Мисли си колко добре би било да поиграе с Нелсън. Лошо е за него да гледа телевизия цялата сутрин. Угася телевизора, намира неговата книжка за оцветяване и боите. Двамата сядат на килима и започват да оцветяват страниците.
Дженис често го притиска до себе си и му говори, за да го накара да се смее, и докато той оцветява, тя е много щастлива. В гимназията рисуването беше един от предметите, който не я плашеше, и по рисуване винаги получаваше шестици. Тя се усмихва от удоволствието, което ѝ доставя оцветяването на един двор с обор на нейната страница – колко хубаво го прави, – от чувството, че малките цветни пръчици между пръстите ѝ правят толкова хубави хоризонтални черти, от присъствието на малкото тяло на сина ѝ до нея, целият отдаден на заниманието.
Хавлията ѝ се разперва на пода и тялото ѝ изглежда красиво и вулгарно. Тя се мести, за да не засенчва страницата, и вижда, че отчасти е боядисала едно пиленце зелено. Изобщо не е спазвала линиите и нейната страница е грозна; започва да плаче: толкова е несправедливо, като че някой, който стои до нея, без да разбира нищо, ѝ бе казал, че тя оцветява лошо.
Нелсън вдига поглед и схватливото му лице коренно се променя. Той вика изплашено:
– Недей! Недей, мамичко!
Тя се готви да го настани бързо в скута си, но той подскача и изтичва с разкривена, почти накуцваща походка и спалнята, и пада на пода, ритайки.
Тя се надига със спокойна усмивка и отива в кухнята, където мисли, че е оставила уискито. Важното е да завърши дъгата до края на деня, Хари да бъде покровителстван и е глупаво да не пийне още една глътка, която ще заглуши мъката ѝ. Излиза от кухнята и казва на Нелсън: