– Зная всичко за вашите чувства. Една струя и край.
– Няма да бъде така – обещава той.
– По-добре да е така. Искам да се махнеш оттук!
– Не, недей...
– Всички се мислите за големи любовници...
– Аз съм – уверява я той. – Аз съм любовник.
И под влиянието на алкохола и възбудата той пристъпва замаяно напред. Тя се отдръпва, но не много бързо и той разбира, че вече не се бои така. На светлината на уличната лампа Заека вижда, че стаята е съвсем тясна и мебелировката се състои от две кресла, диван-легло и маса. Рут отива в съседната стая, малко по-голяма от тази, където има двойно легло. Щорите са спуснати наполовина и поради това, че светлината пада ниско, всяка гънка от покривката на леглото хвърля сянка.
– Добре – казва тя. – Можеш да легнеш тук.
– Къде отиваш?
Ръката ѝ е на дръжката на вратата.
– Тук вътре.
– Отиваш да се съблечеш?
– Да.
– Недей! Позволи ми аз да те съблека. Моля ти се!
Обзет от това желание, той застава до нея и докосва ръката ѝ. Тя я издърпва.
– Ти си цял деспот!
– Моля ти се! Моля ти се!
В гласа ѝ се чувства раздразнение:
– Трябва да отида до тоалетната.
– Но се върни облечена.
– Трябва да направя и още нещо...
– Не, недей! Зная какво... мразя ги.
– Няма и да усетиш.
– Но ще зная, че е вътре. Като някакъв каучуков бъбрек или нещо подобно.
Рут се смее.
– А нима може другояче? Ще отговаряш ли после?
– Не. Мразя ги ужасно.
– Виж, може би си мислиш, че твоите петнадесет долара ти дават право, но аз трябва да се предпазя.
– Ако смяташ да си слагаш нещо, върни ми петнадесетте долара!
Рут се опитва да се измъкне, но сега той държи ръката ѝ, която преди малко бе докоснал.
Тя казва:
– Кажи какво си въобразяваш, че сме женени или нещо подобно, та се разпореждаш така с мене?
Същата замайваща вълна го облива отново и той ѝ шепне:
– Да, нека да е тъй.
Заека коленичи в краката ѝ, и то така бързо, че тя не успява да дръпне ръцете си, отпуснати надолу, и той целува пръстите ѝ там, където би стоял пръстен. Така, коленичил на пода до нея, той откопчава каишките на обувките ѝ.
– Защо вие, жените, носите токове? – пита той и събува едната ѝ обувка, а тя се хваща за косата му, за да се задържи. – Не ви ли убиват?
Той хвърля лепкавата от пот обувка през вратата в съседната стая, а после прави същото и с другата. Така, без токове, стъпила с босите си крака на пода, тя е нестабилна. Той хваща с ръце глезените ѝ и ги разтрива бързо; между глезенните кости и закръглената твърда част на прасците ѝ. Масажът му е нервен.
– Ела! – казва Рут с леко възбуден глас, боейки се да не падне – тежестта му притискаше краката ѝ. – Легни!
Заека подозира някаква клопка.
– Не! – отвръща той и се изправя. – Ще си сложиш летяща чинийка.
– Не, няма. Слушай, та ти няма и да разбереш дали съм сложила, и ли не.
– То се знае, че ще разбера. Аз съм много чувствителен.
– О, господи! Добре. Във всеки случай трябва да се извиня.
– Отивай, не ме интересува – казва той, но не ѝ позволява да затвори вратата на банята.
Тя сяда така, както обикновено сядат жените, стеснена от него. Вкъщи той и Дженис се мъчеха да научат Нелсън да седи в клозета, така че облягайки се сега на вратата, той изпитва смешното желание да я похвали. Толкова е чиста.
– Добро момиче! – казва той, когато тя става и той я води в спалнята.
Ръбовете на рамката на вратата, през която минават, изглеждат релефни и остри. Те винаги ще бъдат тук. Зад тях резервоарът в клозета се тресе и ръмжи. Тя пристъпва плахо и вдървено, смутена от неговото желание. Заека потръпва отново, самият той плах, нерешителен; завежда я до леглото и търси къде е закопчана роклята ѝ. Открива копчета на гърба, но не може да ги разкопчае лесно; хванал ги е от обратната страна.
– Чакай, аз ще я разкопчая.
– Не бързай толкова! Аз ще го направя. Трябва да изпиташ удоволствие от това. Това е нашата сватбена нощ.
– Хаха!
Заека мрази този подигравателен рефлекс у нея. Той се обръща грубо и под влияние на някакъв свой рефлекс изпитва силното желание да я утеши. Докосва нейните втвърдени от грима страни; сега, гледайки надолу към намръщеното ѝ неподвижно и неясно лице, тя му изглежда дребна. Той движи нежно устните си по едното ѝ око, опитвайки се да ѝ каже, че тази нощ не бива да се бърза, опитвайки се да чуе чрез устните си плахия пулс, който тупти в издутината на клепача ѝ. Безпристрастен към себе си, той се бои, че на нея това ще ѝ се види смешно; целува и другото ѝ око. След това въодушевен от мисълта за своята нежност, става още по-настойчив; устата му шари по лицето ѝ и той я хапе и ближе с език, а тя се смее, чувствайки гъдел, и иска да го отблъсне. Той я притиска до себе си, превива я и забива редките си зъби в дебелата топла трапчинка на гърлото ѝ. Пред опасността да бъде ухапана, Рут се стяга и ръцете ѝ блъскат раменете му, но той се е впил там, оголил зъби. Мълчаливото възклицание с притиснати до гърлото ѝ устни иска да ѝ каже, че не му е достатъчно само да я обладае, а иска нея, нея.