Макар да не са изречени никакви думи, тя чува това и казва:
– Не се опитвай да доказваш, че си любовник. Просто ела и си върви!
– Ти си толкова груба – прекъсна я той и започва да я пляска, но отдръпва ръката си и вместо това ѝ предлага: – Удари ме! Хайде! Ти също искаш, нали? Наистина, удари ме!
– Боже мой! – възкликва тя. – Това ще отнеме цялата нощ!
Той улавя отпуснатата ѝ ръка и я кара да замахне към него, но свитите ѝ пръсти се удрят в страната му, без да усети болка.
– Ето какво трябва да прави бедната Меджи с твоя приятел – това старо копеле!
– Не говори за тях! – моли той.
– Проклети мъже! – продължава тя. – Или искат да бият някого или искат да ги бият.
– Аз не желая такова нещо, честна дума. Или... само едното.
– Добре, тогава ме съблечи и престани да ме натискаш.
Той въздъхва през носа си:
– Имаш сладък език.
– Съжалявам, ако това те смущава.
Въпреки това в гласа ѝ има рязка нотка, сякаш действително съжалява.
– Недей! – казва той и съвсем делово се навежда и хваща края на роклята ѝ.
Очите му вече са привикнали с тъмнината, за да различат, че комбинезонът ѝ е зелен. Той издърпва нагоре роклята от тялото ѝ, а тя вдига ръце и за миг главата ѝ не може да мине през деколтето. Разтърсва ядосано главата си като куче с някой кокал и дрехата се освобождава и пада от ръцете ѝ в неговите ръце, събрана, провиснала и леко затоплена. Той я пуска на стола в ъгъла.
– Господи! – възкликва Заека. – Ти си хубава!
В своето зелено бельо тя прилича на привидение. Издърпването на роклята през главата ѝ е разпуснало косата ѝ. Тя навежда тържествено лице и събира бързо фуркетите. Косата ѝ пада на тежки вълни.
– Да! – отвръща тя. – Хубаво закръглена.
– Не! – настоява той. – Хубава си!
И преди да си поеме дъх, отива до нея, грабва я – едно чудесно лъскаво захарче в нейното прозрачно бельо, – отнася я до леглото и я слага на него.
– Толкова хубава!
– Ти ме вдигна – казва тя. – Това ще ти попречи да действаш.
Светлината пада неприятно върху лицето ѝ; гънките на врата ѝ изглеждат черни. Той пита:
– Да дръпна ли щорите?
– Да, моля ти се! Този изглед е потискащ!
Той отива до прозореца и се навежда, за да разбере какво иска да каже. Отсреща е само църквата – сива, мрачни надменна. Зад розовия ѝ прозорец са оставени да горят свещи и тоя кръг от червено, виолетово и златисто изглежда в тази тъй градска нощ като отвор, изрязан в реалния свят, да открие неземното сияние, светещо там долу. Той изпитва признателност към създателите на тоя орнамент и някак виновно спуска щорите над него. Обръща се бързо и забелязва, че очите на Рут, които го наблюдават в тъмнината, също приличат на отвори в пространството. Извивката на ханша е като сребърен полумесец; усещането за тежестта като че ли придава аромат на тялото ѝ.
– Какво следва?
Той сваля сакото си и го захвърля; обича това хвърляне на нещата; начина, по който летящата дреха го поставя сред увеличаваща се голота.
– А чорапите?
– Те са сложни. Не искам бримки.
– Тогава ти ги свали!
Седнала в леглото, с чувствителната ловкост на меки котешки лапи тя сваля от себе си паяжина от ластик, коприна и памук. Той ѝ помага несръчно. Неговите неуверени докосвания се натрупват в собственото му тяло и го насочват към някаква гора, ухаеща на подправки. Той е без измерения, намира се в неизвестна страна и една нежна, съвършена жена е само на инч от него.
Когато се изправя, оставайки все още коленичил до леглото, под погледа му Рут изглежда като странен континент,а бельото ѝ – заснежен север.
– Толкова хубава! – повтаря той.
– Прекалено!...
– Не, слушай! Ти наистина си хубава!
Той целува устните ѝ, които очакват повече, отколкото получават. В техния влажен цветец той капва съвсем мъничко мед. Обхващайки с ръка топлия ѝ врат, той я притегля към себе си и отмята комбинезона върху главата ѝ. Изпитва удоволствие от лекотата, с която комбинезонът се отделя от тялото ѝ; как лесно падат дрехите от една жена, която иска да бъде съблечена. Хладната вдлъбнатина, която ръката му открива на кръста ѝ, се смесва в мисълта му с леките сенки, които хвърлят костите на раменете ѝ. Той целува това място. Там където кожата ѝ е по-бяла, е и по-хладна.