Заека ляга пак тъй, както спеше преди малко, но изобщо не бе спал твърде много през последните часове. Сякаш за да потърси входа към друг сън, протяга ръка през малкото разстояние, което ги дели, към нейното голо тяло и броди нагоре-надолу по широки склонове, топли като прясно изпечен кейк. Тя е с гръб към него; той я гали в някакъв ленив унес, през време на който, без да мръдне и мускул, освен мускулите по клепачите, които не се виждат, тя се разбужда! Чак когато Рут въздъхва тежко и се протяга, обръщайки се към него, разбира, че го е усетила.
Тогава те се любят отново на утринната светлина с размътени, неясни уста. Гърдите ѝ са малки кадифени торбички с мляко, които плуват отгоре върху гръдния ѝ кош с изпъкнали ребра. Зърната им са пъпки, потопени в кафяво. Той се пита дали не се преструва. Тя не казва; не, беше по-друго, по-хубаво. Наистина хубаво. В срама си той се връща под покривките, докато тя изтичва боса, за да се облече. Беше смешно, че си сложи сутиена преди бикините. Когато ги слагаше, това го накара да възприеме краката ѝ като нещо отделно. Докато тя се движи, те получават някакъв розов оттенък от отразяващата се светлина. Това, че позволява да я гледа, го ласкае, изпълва го с топлина. Те бяха станали близки.
Камбаната на църквата бие силно. Той се премества в леглото към нейната страна, за да гледа как празнично облечените хора влизат във варовиковата църква отсреща на улицата, чийто светещ прозорец го беше приспал. Протяга ръка и вдига щорите няколко фута. Розовият прозорец сега е тъмен и над църквата и над Маунт Джъдж слънцето блести на една фасада от синьо. То изрязва долу сянка от църковната камбанария, един хладен издут негатив, в който няколко души с цветя на реверите стоят и си приказват, докато обикновените овце от стадото се стичат вътре с наведени глави. Мисълта за тия хора, на които им бе хрумнало да оставят домовете си и да дойдат тук да се помолят, радва и успокоява Заека, кара го да притвори очи и да сведе глава с такова леко движение, че Рут да не забележи.
"Помогни ми, Христе. Прости ми! Изведи ме на правия път. Благослови Рут, Дженис, Нелсън, майка ми и баща ми. Г-н и г-жа Спрингър и нероденото бебе. Прости на Ичперо и на всички останали. Амин! "
Той отваря очи към деня и казва:
– Твърде много богомолци.
– Неделя сутрин е – отвръща тя. – Бих могла да изхвърля всички неделни сутрини.
– Защо?
Рут казва само:
– Фю! – сякаш че той знае отговора.
След като помисля малко, виждайки го, че лежи и гледа сериозно навън, добавя:
– Някога имах едно момче тук, което ме събуждаше в осем часа, понеже трябваше да преподава в неделното училище в девет и половина.
– В нищо ли не вярваш?
– Не. Искаш да кажеш, че ти вярваш.
– Ами, да. Така мисля.
Той настръхва от нейната рязкост, от нейната увереност, пита се дали не излъга; ако е излъгал, то в такъв случай е увиснал в центъра на нищото и тази мисъл го терзае; сърцето му изтръпва от нея. Отсреща на улицата няколко души в най-хубавите си дрехи се разхождат по тротоара край редицата от остарели тухлени къщи; на въздух ли се разхождат? Дрехите им... те са си сложили най-хубавите дрехи: той се хваща механично за тази мисъл; тя му изглежда видимо доказателство за невидимия свят.
– Е, ако вярваш, какво правиш тук? – пита тя.
– Защо не? Да не мислиш, че си сатаната или нещо подобно?
Това я сепва за миг, застанала с гребена в ръка, преди се засмее:
– Е, добре! Карай тогава, щом това те прави щастлив.
Той я стиска.
– Защо не вярваш в нищо?
– Ти се шегуваш.
– Не. Не ти ли се е сторило никога, макар и само за миг съвсем очевидно?
– Кой? Господ ли искаш да кажеш? Не. Изглежда ми очевиден само другия път. Винаги.
– Е, добре, но... ако господ не съществува, защо съществува всичко?
– Защо? Тук няма защо. Нещата просто си съществуват.
Тя застава пред огледалото и гребенът ѝ, който опъва косата ѝ, дръпва горната ѝ подпухнала устна така, че открива влажните ѝ потъмнели зъби.
– Аз не те чувствам по тоя начин – просто че съществуваш – казва той.
– Ей, защо не си сложиш нещо, ами само лежиш там и ме поучаваш?
Тия думи и начинът, по който се обръща, за да каже това, със свободно разпусната коса, го възбуждат.