– А къде е бил старият Спрингър?
– Тя не им се обадила. Не им се обадила до два часа през нощта, когато, предполагам, бедната жена е изгубила вече всякаква надежда.
Този израз "бедната жена" звучи в устата му банално.
Хари пита:
– До два часа не им се е обадила?
Обзема го съжаление; ръцете му се впиват във вързопа, сякаш утешава Дженис.
– Почти до това време. Дотогава тя е била в такова състояние – пияно и иначе, че майка ѝ ме повика.
– А защо вас?
– Не зная. Хората знаят. – Екълс се засмива. – Те смятат, че това утешава. Най-малко за мене обаче. Аз винаги съм мислил, че госпожа Спрингър ме мрази. Тя от месеци не е идвала на църква.
Когато се обръща, за да погледне Заека в лицето и да види какъв е ефектът от тази шега, някакво странно угризение на съвестта повдига веждите му и отваря голямата му уста.
– Значи, това е било към два часа сутринта?
– Между два и три.
– Съжалявам. Съвсем не съм имал предвид да ви вдигам от леглото.
Свещеникът разтърсва раздразнено глава:
– Да не говорим за това.
– Да, но аз се чувствам ужасно...
– Наистина ли? Това е обнадеждаващо. Всъщност какъв е точно вашият план?
– В действителност нямам план. Карам някак си напосоки.
Смехът на Екълс го изненадва; на Заека му се струва, че свещеникът е врял и кипял в подобни истории – разбити домове, бягащи съпрузи – и че това "карам някак си напосоки" беше прозвучало по-свежо. Той се чувства поласкан. Екълс е обигран в това.
– Вашата майка има интересно виждане – продължава Екълс. – Тя мисли, че това, което смятаме – жена ви и аз, – че сте избягали, е илюзия. Тя казва, че вие сте прекалено добpo момче, за да извършите подобно нещо.
– И вие сте се занимавали с това, така ли?
– С това и с една смърт вчера.
– Брей! Съжалявам.
Те караха без определена посока с малка скорост през познатите улици; по едно време минаха край фабриката за лед, а после завиха така, че пред тях се откри долината.
– Вижте, ако наистина искате да ме повозите с колата – казва Заека, – бихте могли да карате към Брюър.
– Не искате да ви отведа при жена ви, така ли?
– Не! Стига мъка! Искам да кажа, не мисля, че от това ще произлезе нещо добро. Не смятате ли?
В продължение на доста дълго време, изглежда, като че ли другият не го е чул; неговият чист уморен профил се взира през предното стъкло, докато голямата кола се движи непрестанно напред. Хари вече е поел дъх, за да повтори казаното, когато Екълс прибавя:
– Да. Щом вие не искате от това да произлезе добро.
Въпросът изглежда приключен така просто. Те карат надолу по Потър авеню към магистралата. По слънчевите улици има само деца – някои от тях все още в дрехите си от неделното училище. Малки момиченца с розови роклички като камбанки, които стърчат направо от талията. Панделките им са в тон с чорапките.
Екълс пита:
– Какво направи тя, че ви накара да я напуснете?
– Помоли ме да ѝ купя пакетче цигари.
Този път Екълс не се засмива, както Заека очакваше; сякаш не сметна забележката за безочлива, а само малко над позволената граница. Но това беше истината.
– Това е истината. Просто почувствах как цялата работа се протакаше и отлагаше поради това, че постоянно се опитвах да се приспособя към хаоса, който тя непрестанно създаваше. Не зная, стори ми се, че целият съм полепнал с изпочупени играчки и празни чаши, с телевизионни предавания и закъснели обеди и вечери и няма никакъв изход от всичко това. Тогава изведнъж ми хрумна колко лесно е да избягам, просто да си отида, и за проклетия оказа се наистина лесно.
– Да, за по-малко от два дни наистина е лесно.
– О! Съществува закон, предполагам.
– Не съм мислил толкова за това. Тъща ви се сети веднага, но жена ви и господин Спрингър са решително против. Струва ми се, по различни причини. Жена ви изглежда почти парализирана; тя не иска никой да предприеме каквото и да било.
– Бедното дете! Тя е такава глупачка!
– Защо сте тук?
– Защото ме хванахте.
– Искам да кажа, защо бяхте пред вашия дом?
– Върнах се, за да си взема чисти дрехи.
– Толкова ли са важни чистите дрехи за вас? Защо спазвате подобно благоприличие, щом така лесно можете да стъпчете останалите?
Сега Заека започва да долавя опасността от разговора; с неговите камъни по неговата глава...
– Също... оставих ѝ и колата.