По края на скалата има перила. Той хваща една от белите напречни пръчки, затоплена от слънцето, което сега се спуска далече от зенита, и поглежда право надолу в бухналите корони на дърветата. Страховита гледка, която той помни още от детинство, когато се питаше дали ако скочи, ще умре или ще падне на меко върху тези зелени корони, както върху облаците в някой сън. В долния край на картината, която се открива, той вижда каменната стена на скалата, издигаща се до краката му, тясна като острие на нож. Планинският склон се разстила надолу, откриват се хубави пътеки и хаотично пръснати сечища, както и стълбите, по които се изкачиха.
Очите на Рут с полузатворени клепачи, сякаш четеше книга, се спират на града. Тук нависоко суровите очертания на нейните скули изглеждат неподвижни във ведрия въздух. Дали не се чувства като индианка? Тя каза, че може да бъде мексиканка.
Окей! Той я доведе тук горе. За да видят какво? Градът се простира от малките, като че ли за кукли къщички в подножието на парка, през широк разплут търбух от саксиено-червено – с кръпки от засмолени покриви и мигащи коли – и свършва в розовия облак на леката мъгла, надвиснала над далечната река. В дима, който се стеле над града, проблясват бензиностанции. Предградията стоят като врязани в него. Все пак в централната си част градът е огромен и Заека разтваря устни, сякаш за да накара устните на душата си да почувстват вкуса на истината за него; като че ли истината беше някаква тайна в толкова слаб разтвор, че само неизмеримото може да ни даде осезаем вкус за нея. Въздухът изсушава устата му.
Денят му беше смутен от бога: Рут се подиграваше, Екълс замижаваше – защо те учат на подобни неща, щом никой не вярва в тях? Изглеждаше му просто, че той е застанал тук, че щом съществува този под, съществува и таван, че истинското пространство, в което живеем, е това горе. Някой умира. Сред тази голяма лента от керемидено някой умира. Тази мисъл му идва така, случайно: просто проценти. Някой в някоя къща по тия улици, ако не тази минута, то следващата – умира. И в тия станали изведнъж на камък гърди му се струва, че се намира сърцето на тази просната, повалена роза. Той отмества поглед, за да открие мястото; може би той би могъл да види почернялата от рака душа на някой старец, възнасяща се към небето като маймуна по въже. Той напряга слух, за да чуе внезапната остра болка от освобождаването ѝ, сякаш тази проклета илюзия в краката му става действителност.
Тишината го поразява. Върволици от коли пълзят безшумно; малчуган излиза от една врата. Какво прави там навън? Защо не си стои вкъщи? Той се изплашва и моли Рут:
– Прегърни ме!
Тя равнодушно изпълнява желанието му, като прави една крачка и олюлява бедра до неговите. Той я притиска здраво и се чувства по-добре. В краката им Брюър, изглежда, стопля от лъчите на залязващото слънце; огромната му червена дреха като че ли се издига от долината, в която е хванал, за да се изпълни като гръд с въздух. Брюър – майка на стотици хиляди, убежище на любовта, остроумно и блестящо човешко изобретение.
И в тоя пристъп на сигурност той пита като влюбените, изразяващо мъчително съмнение:
– Наистина ли си била проститутка?
За негова изненада тя рязко се измъква изпод ръка му, извива се настрани и застава заплашително до перилата. Очите ѝ се свиват. Брадичката ѝ променя формата си. В своята обърканост той забелязва три момчета скаути да се хилят от асфалта насреща. Тя пита:
– Ти наистина ли си подъл плъх, дезертьор?
Той чувства, че трябва да внимава в своя отговор:
– Донякъде...
– Добре тогава.
На слизане те вземат рейса.
Вторник следобед. Небето е покрито с облаци. Заека взема рейса за Маунт Джъдж. Адресът на Екълс е в северния край на града; той минава незабелязан край своите съседи слиза в Спрус и върви, като си пее на висок глас куплета "О, аз съм просто луда по Ха-ри-и."
Това не е началото на песента, а онова място, където момчето, пеейки рефрена, извиваше гласа си на "аз съм".
Заека се чувства спокоен. Два дни вече той и Рут живеят с неговите пари и той имаше още четиринадесет долара. Освен това той бе открил, тършувайки в бюрото ѝ, че тя има солидна сума в книжка – повече от 500 долара, – и то от края на февруари. Веднъж играха кегли и гледаха четири часа, "Джиджи " Отлъчване от църквата", " "В дома на шестото щастие" и "Рунтавото куче". Той беше гледал толкова много кадри от "Рунтавото куче" в клуба "Мики Маус", че любопитстваше да го види целия. То беше все едно да гледаш албум с фотографии, половината от които са познати лица. Сцената, където ракетата стига до покрива и Фред Макмъри изтичва с кафениче в ръка, той познава така добре, собственото си лице.