Рут беше особена. Тя играеше кегли ужасно; просто отиваше до чертата и пускаше топката. Плок. Всеки път, когато в "Джиджи " стереовисокоговорителят зад тях в салона прогърмяваше, тя се обръщаше и казваше "шшш!", сякаш никой в киното говореше прекалено високо. На филма "В дома на шестото щастие " всеки път щом Ингрид Бергман се появяваше на екрана, тя се навеждаше към Заека и го питаше шепнешком:
– Наистина ли е проститутка?
Той беше разстроен от Робърт Донът; изглеждаше ужасно. Той знаеше, че умира. Представи си, да знаеш, че умираш, и да продължаваш да вървиш напред, претендирайки, че си мандарин. Забележката на Рут за "Отлъчване от църквата " снощи беше:
– Защо не потърсиш изобщо някакви бонго-барабани тук наоколо?
Даде си тайно дума непременно да вземе. Преди половин час, чакайки рейса на Уайзър стрийт, пресметна колко струва един комплект от витрината на магазина за грамофонни плочи и струни. Деветнадесет долара и деветдесет и пет цента. Из целия път в рейса си барабанеше бонгоритми по коленете.
"Защото аз съм просто луда за Харрр-ри-и."
Номер 61 е голяма тухлена къща с бяла дървена облицовка, малка веранда, имитираща древен гръцки храм, и гълъбовосив покрив, който свети под облаците с мрачен блясък. Отзад телена ограда загражда жълта люлееща се рамки и едно пространство с пясък. На тази малка площадка едно кученце джафка пронизително, докато Хари върви нагоре по пътечката. Тревата има този мръсен зелен цвят, който обещава дъжд, цвета на тревата от цветни моментални снимки. Къщата изглежда прекалено жизнерадостна, за да е праведна. Заека мисли, че свещениците живеят в черни крепости, но малка табелка над чукчето на вратата, във формата на риба, казва със своя гравиран надпис " Свещенически дом ". Той удря с рибата два пъти и след като чака малко, още два пъти.
Стегнат малък екземпляр с пъстри зелени очи отваря вратата:
– Какво има?
Но гласът ѝ сякаш казва: "Как се осмелявате?". Докато тя регулира лицето си за неговия ръст, очите ѝ се разширяват, разкривайки по-голямата част от ясните белтъци, към които са прикрепени пъстрите ѝ ириси.
Изведнъж, без каквато и да е последователност в мислите, той разбира, че е по-силен от нея, че тя го харесва. Лунички покриват малкия ѝ грапав нос, сплеснат, тесен и блед под ръждивокафявите точици. Кожата ѝ е хубава и гладка като на дете. Носи оранжеви шорти. С любезност, която е равнозначна на арогантност, той казва:
– Привет.
– Здравейте!
– Тук ли е негово преподобие Екълс?
– Спи.
– Посред бял ден?
– Почти цялата нощ беше на крак.
– О, я гледай! Бедният човек!
– Ще влезете ли?
– Ам'чи-и... не знам. Той ми каза да дойда. Наистина ми каза.
– Възможно е да е казал. Влезте, моля!
Тя го превежда през един коридор, покрай стълбище, и го въвежда в хладна стая с висок таван и сребристи тапети по стените, пиано, пейзажи, работени с акварел, цели редици книги върху библиотека, вградена в ниша, камина, върху чиято облицовка стои един от ония часовници с махало от четири златни топки, за които се смята, че работят вечно. Снимки в рамки навсякъде. Тежка мебел в зелено и червено, с изключение на дълъг диван с облегала, целите в резба, чиито възглавници са кремавобели. Стаята излъчва студенина. Някъде отдалече достига топлият мирис на кейк, който се пече в момента. Тя спира по средата на килима и казва:
– Слушайте!
И той спира. Лекият удар, който той също чува, не се повтаря.
– Мислех, че пиклата спи.
– Вие бавачката ли сте?
– Съпругата – казва тя и сяда по средата на белия диван, за да го докаже. Заека заема едно меко кресло отсреща. Tапицировката е твърда и неравна под голата му ръка. Той носи карирана спортна риза с ръкави, навити до лактите.
– О, извинете!
Разбира се. Босите ѝ кръстосани крака разкриват сините петна на разширени вени. Лицето ѝ, тъй както е седнала, не е толкова младо, както при вратата. Когато се отпусне, появява се двойна брадичка, главата е потънала назад. Стегнато малко симидче. Малки твърди гърди.
Заека пита:
– На колко годинки е вашето дете?
– Две деца. Две момичета – на една и на три.
– Аз имам момче на две години.
– Бих искала да имам момче – казва тя. – Момичетата и аз имаме свои лични проблеми. Прекалено сме еднакви. Знаем точно какво мисли другата.