Да не обича собствените си деца! Заека е поразен да чуе това от жената на един свещеник.
– Забелязва ли вашият съпруг това?
– О, за Джек това е чудесно. Той обича да има жени, които да се опълчват срещу него. Това е неговият малък харем. Мисля, че от едно момче би се боял. Вие не се ли боите?
– От сина ми? Не, не! Та той е само на две годинки.
– Това започва още преди двете години, повярвайте ми. Сексуалният антагонизъм започва фактически от самото раждане.
– Не съм забелязал.
– Браво! Струва ми се, че сте примитивен баща. Аз мисля, че Фройд е като господ; вие го доказвате.
Заека се усмихва, предполагайки, че Фройд има някаква връзка със сребристите тапети и акварела над главата ѝ, изобразяващ дворец и канал. Екстра работа! Тя слага пръсти отстрани на челото си, някъде около слепите очи, отмята глава назад, притваря клепачи и през пълните си отворени устни въздиша. Той е поразен; в тоя миг тя изглежда като една фина Рут.
Тъничкият глас на Екълс, странно силен в неговия дом, вика надолу по стълбите:
– Люси! Джойс идва при мене в леглото.
Люси отваря очи и казва гордо на Заека:
– Виждате ли?
– Тя разправя, че ти си ѝ казала, че това е правилно – продължава да се оплаква гласът, пронизвайки перилата, стените и тапетите.
Госпожа Екълс става и отива до свода на стълбището. Седалището на оранжевите ѝ шорти е смачкано от седенето; голите ѝ крака разкриват по-голямата част от заоблената задна част на бедрата ѝ. По-бели от дивана; възрозовите петна от тежестта при сядането постепенно избледняват от кожата.
– Не съм ѝ казвала нищо подобно – вика тя нагоре, докато една красива ръка опъва надолу шортите и изглажда измачкания плат по стегнатите ѝ задни части, джоб, пришит с черен конец в дясната половина.
– Джек – продължава тя, – имаш посетител. Един много висок млад човек, който казва, че си го поканил.
При споменаването за него Заека става и точно зад нея извиква:
– За игра на голф.
– За игра на голф – виква силно тя като ехо.
– О, боже! – възкликва отгоре гласът, като че на самия себе си.
После извиква:
– Здравей, Хари! Веднага ще сляза долу.
Горе плаче дете:
– Мама правеше същото! Мама правеше същото!
Заека вика в отговор:
– Здравейте!
Госпожа Екълс извръща подканящо главата си.
– Хари? ...
– Енгстръм.
– Какво работите, господин Енгстръм?
– Ами... някак си съм без работа.
– Енгстръм! ... Разбира се. Не сте ли вие оня, който изчезна? Зетят на Спрингърови?
– Точно! – казва той бързо. И с необмислен жест, сякаш иска да ѝ подчертае, че и тя е същото цвете, когато в момента на неговия отговор тя се отдръпва важно от него, подчертавайки с това известна дистанция, шляп! – по топлия ѝ задник. Не силно; един удар с отпусната ръка, едно укрепващо, и едновременно нежно потупване точно по джоба.
Тя бързо се обръща и измества задника си в безопасно положение. Луничките ѝ избиват ярко по побелялото ѝ от шока лице, сякаш избодени с карфица. Разбунтувалата ѝ се кръв вледенява кожата и тази остра реакция е в такова противоречие с отпуснатата снизходителна топлота, която изпитва към нея, че той прави смешна физиономия, като прехапва долната си устна с горната в карикатура на разкаяние.
Трополене по стълбите разтърсва стените. Екълс подскача и спира пред тях, загубил равновесие, натиквайки мръсната си бяла риза в измачканите панталони. Окосмените клепачи на очите му, под които има дълбоки сенки, са покрити с капчици.
– Извинявам се. Всъщност аз не съм забравил.
– Във всеки случай е облачно – казва Заека и се усмихва неволно.
Той почувства задника ѝ толкова добре... закръглен, ни все пак стегнат, сякаш бе я плеснал по гърба.
Заека предполага, че тя ще каже, което ще стане причина да си отиде веднага. Още по-добре. Той не знае всъщност защо е тук.
Може би тя щеше да каже, но съпругът ѝ веднага започва да я дразни:
– О, аз съм уверен, че ще можем да направим девет удара, преди да завали – казва той на Заека.
– Джек, наистина ли смяташ пак да играеш голф? Ти каза, че трябва да направиш всички ония посещения днес следобед.
– Аз правих посещения тази сутрин.
– Две. Ти направи две посещения. На Фреди Дейвис и госпожа Лендис. Все същите стари надеждни хора. А какво ще кажеш за Фериеви? Ти говориш за Фериеви от шест месеца.
– Какви са тия толкова свети работи с Фериеви? Те никога не са направили нещо за църквата. Тя идва на Коледа и си излезе през вратата за хористите. Така че на нея не ѝ е нужно да говори с мене.