използваха. Но след това тя им прощава, понеже всичко отминава. Следващият ден е следващ ден и ти си си все същата и все си там, и те са си отишли. Колкото по-възрастни бяха, толкова повече приличаха на губернатори, и колкото по-умни – толкова по-лоши бяха. После те искаха нещо, което жените им не можеха да им дадат и което тя съвсем не смяташе за ненормално, след като свикнеш веднъж. И защо да не е великодушна... първият път беше с Харисън; във всеки случай тя бе пияна като маймуна. Когато се събуди на следващата сутрин, се питаше какъв беше този вкус в устата ѝ! Това бе само нещо като морска вода... тогава тя бе още едно суеверно дете, което нямаше вкус към тия неща. Просто една по-усилена работа, отколкото вероятно мислят. Изобщо жените работят повече, отколкото смятат. Това е така, защото те искат да бъдат похвалени в това отношение. Те наистина желаеха това. Те не бяха толкова противни, но смятаха, че са. Това именно я учудваше в гимназията. Колко се срамуваха наистина, колко бяха признателни, ако просто ги докоснеш там, и колко бързо се разнасяше мълвата, че си... такава. Какво смятаха хората, че те са чудовища? Ако само поразмислеха малко, биха могли да разберат, че и ти си любопитна че и ти би могла да харесваш това непознато нещо, както и харесваха твоето, не по-зле от жените от техния кръг; само червени гънки... боже мой, какво беше накрая? Никаква тайна! Това беше великото нещо, което тя откри, че нямаше никаква тайна, просто една малка измама да се престориш на влюбена, което ги караше да се чувстват царе, и ако продължеше тази игра, можеше да бъде хубаво. Във всеки случай щеше да те нареди до тях, срещу ония другите, ония малки ножици, които тичаха около нея, когато играеха хокей по гимнастика. Като крава в оная синя униформа, подобна на бебешки костюм, която тя не искаше да носи в дванайсети клас и получи намалено поведение. Господи, тя мразеше много от тия момичета. И си отмъщаваше вечер с неудържимост, за която те не знаеха, че съществува. Като царица. Момче, нямаше никаква любов тогава, дори нямаше нужда да се събличаш; само малко триене през дрехата; устата ти, миришеща на лук от кюфтетата, които току-що сте изяли и ресторанта, и радиаторът на колата, който пукаше, понеже изстива. През всичките дрехи... нещо, което им разваляше удоволствието. Те не можеха да усетят много. Това трябваше да бъде само идеята за теб. Всичките им идеи. Понякога само френска целувка, не че тя изобщо беше свикнала с тия влажни и отпуснати езици, не можеш да дишаш; изведнъж обаче от начина, по който устните им ставаха твърди и се отваряха, а после се отпускаха и се затваряха, разбираш, че е свършило. Че няма повече от това за тебе и че ще е по-добpe да се отдръпнеш, ако искаш дрехата ти да остане суха. Това те измърсява. Тебе, тяхната пачавра. Те не можеха да ѝ простят това. Тя обаче им прощаваше. Не ги обвиняваше, макар че майките им ги караха да пишат името ѝ по стените на тоалетните. Ели ѝ каза приятелски за това. Но тя имаше някои много сладки работи с Ели; веднъж, след училище, преди още слънцето да бе залязло, те излязоха с колата извън града по едно шосе и после нагоре по едно старо пътче и спряха на място, цялото покрито с листа, откъдето можеха да виждат Маунт Джъдж и града на фона на планината, неясен в далечината; той сложи глава на коленете ѝ; пуловерът ѝ беше навит нагоре, сутиенът ѝ отпуснат и той беше като нежно бебе. Нейните пчелички (Кой ги нарече пчелички? Не Ели.) тогава бяха по-твърди, по-закръглени и по-чувствителни; неговата очакваща влажна уста беше толкова щастлива и пияна и птиците надаваха своите топли звуци над главите им в слънчевата светлина. Ели го раздрънка. Съвсем естествено за него. Тя му прости, но това я направи по-умна. Тя бе започнала с по-големи; грешка, ако изобщо имаше такава. Но защо не? "Защо не?", беше въпросът ѝ, макар и неизказан. Дали това беше грешка. Тя се изморява само от мисленето, лежейки там мокра от плуването и виждайки червено през клепачите си, които се опитват да се отдръпнат пред цялото това червено, и се питаше дали не грешеше. Тя беше умна. С тия, които бяха млади, го правеше защото бяха хубави, а към ония, които бяха по-възрастни, беше по-сдържана. Момче, някои типове, които ти никога не можеш да си представиш, обичат тяхното незначително участие да е най-великото нещо, което светът изобщо може да види, ако изобщо има такова. Но тоя, какъв чудак! Той имаше обаче за нещастие това благодушие. Той съвсем не те видя като такава. Момче, оная първа нощ, когато той каза това толкова гордо "хей!", тя не мислеше, че ще хлътне толкова много, а се оказа, че е трябвало да мисли. Тя прости на всички тогава. Неговото лице събираше в изплашено, неясно петно всички техни лица и като че ли тя се превръщаше в нещо по-добро от това, което е.