– Мислиш. Не знаеш ли?
– Казах, да.
– И колко още други?
– Не зная.
– Стотина?
– Това е тъп въпрос.
– Защо да е тъп?
– То е като да питаш колко пъти си бил на кино!
– Те са горе-долу същото за тебе, така ли?
– Не, те не са същото, но аз не виждам какво значение има броят. Ти знаеше каква съм.
– Не съм сигурен дали съм знаел. Ти си била истинска курва.
– Аз вземах малко пари. Казах ти го. Имах няколко приятели, когато работех като стенографка, и те имаха приятели... и аз загубих работата си заради това, което се говореше, може би, не зная... и... някои по-възрастни мъже взеха моя номер, предполагам от Маргърит, не зная. Това е минало. Но ако то означава, че си омърсен или нещо такова, то... много омъжени жени са го правили много по-често от мене.
– Позирала ли си за картини?
– Искаш да кажеш на хлапаци от колежа? Не.
– Имала ли си вземане-даване с момченца?
– Виж, може би трябва да си кажем сбогом.
При мисълта за това брадичката ѝ се отпуска, очите ѝ парят и тя го ненавижда прекалено много, за да сподели тайната си. Тайната ѝ вътре в нея като че няма никаква връзка с него, това едро тяло, което се движи тромаво до нея под уличните лампи, бледен като привидение, очакващ да чуе думите, които щяха да го нашибат като камшици. С мъжете е ака, те придават особено значение на казаното. Заека ѝ изглежда друг човек, с тая разлика, че в неведението си той се беше свързал с нея и тя не може да го остави и да си отиде. С унизителна признателност тя го чува да казва:
– Не, не искам да кажа "сбогом". Искам само отговор на един мой въпрос.
– Отговорът на твоя въпрос е "да".
– Харисън?
– Защо Харисън има толкова голямо значение за теб?
– Защото той вони. И ако Харисън е същото за тебе, каквото съм и аз, то и аз тогава воня.
Те понякога са еднакви за нея – фактически тя би предпочела Харисън само за разнообразие, само затова, че той не настоява да е най-великото нещо, което изобщо е съществувало, но тя лъже.
– Ти съвсем не си същото за мене. Ти не си в същата дъга.
– Е, аз изпитах доста странно чувство, когато седях там срещу вас в ресторанта. Всъщност какво точно си правила с него?
– О, не зная какво се прави. Правиш любов, опитваш се да станеш близък с някого.
– Добре, би ли направила с мене всичко, което си правила с него?
Кожата ѝ изтръпва от това по много особен начин, свива се така, че тялото ѝ се чувства изцедено и отвратено oтвътре.
– Щом искаш това от мене.
Откакто живееше с него, нейната стара кожа е като изопната.
Начинът, по който той се успокоява, е просто детински. Предните му зъби блясват щастливо.
– Само веднъж – обещава той. – Честна дума. Никога няма да искам от тебе това пак.
Опитва се да я прегърне, но тя се отдръпва. Единствената ѝ надежда е, че няма да говорят повече за това.
Горе в апартамента той пита тъжно:
– Готова ли си?
Тя е поразена от безпомощността в неговата поза; в тъмнината, към която нейните очи не са привикнали, той ѝ се вижда като мъжки костюм, увиснал на широката бяла топка на неговото лице.
Тя пита:
– Уверен ли си, че трябва да говорим все за едно и също нещо?
– А за какво мислиш, че трябва да говорим?
Той е прекалено изтънчен, за да произнесе думите.
Тя казва:
– Добре.
– Веднага – настоява той.
– Без всякакво чувство. Ти просто го искаш.
– Аха... Толкова ли е ужасно за тебе?
Този проблясък от нейния нежен заек я окуражава.
– Мога ли да попитам какво съм направила?
–Не ми хареса начинът, по който се държа тази вечер.
– А как се държах?
– Като такава, каквато си била.
– Не съм имала такова намерение.
– Точно така. Тази вечер те видях по този начин, почувствах стена между нас и това е единственият път да се мине през нея.
– Това е доста хитро. Ти просто наистина го искаш.
Тя жадува да се нахвърли отгоре му с юмруци, да му каже да се маха. Но това време е минало.
Той повтаря:
– Толкова ли е ужасно за тебе?
– Добре, ужасно е, понеже ти мислиш, че е.
– Може би не мисля така.
– Виж, аз те обичах.
– Добре, и аз те обичах.
– А сега?
– Не зная. Искам да се успокоя.
Сега пак тия проклети сълзи. Опитва се да избърза с думите си, преди гласът ѝ да се разтроши.
– Това е мило от твоя страна. Това е героично.
– Не бъди толкова хитра! Слушай! Тази вечер ти се обърна срещу мен. Имам нужда да те видя на колене.
– Е, само това...
– Не. Не е само това.
Двете високи чаши дайкири бяха беден експеримент; тя иска да спи и езикът ѝ чувства кисел вкус. Усеща в стомаха си необходимостта да го задържи и се пита: "Дали това ще го уплаши? Няма ли това да убие нея в него?"