Тя слага ръцете си върху корема, затваря очи и се усмихва.
– Наистина аз съм съвсем пияна. Виж, съвсем плоска съм.
– Сега ще можеш да носиш банския си костюм – усмихна се той и понесен от течението на нейния "етерен разговор", започва да чувства, че и той сякаш няма крака и плува по гръб в огромно море от чистота, светла като сапунен мехур сред колосаните чаршафи и стерилни повърхности пред разсъмване.
Страх и разкаяние се преливат едно в друго и признателността му така нараства, че вече няма никакво острие...
– Докторът каза, че си била добро момиче.
– Ах, не е ли глупаво това? Съвсем не бях такава. Бях ужасна. Виках и пищях и му казах да си държи ръцете до себе си. Макар че това, което си спомням като най-лошо, беше когато оная стара сестра ме обръсна на сухо.
– Бедната Дженис!
– Не, беше чудесно. Опитах се да преброя пръстите на краката ѝ, но бях толкова зашеметена, че не можах, затова преброих очите ѝ. Две. Искахме ли момиче? Кажи, че искахме.
– Аз исках.
Той разбира, че това е вярно, макар досега да не го е казвал.
– Сега аз ще имам някой на моя страна срещу тебе и Нелсън.
– Как е Нелсън?
– О! Всеки ден: "Татко къщи днес?" Докато можех, го биех, невинното дете. Не ме карай да говоря за това, много е мъчително.
– О, проклет да съм! – възкликва той и сълзите – му мислеше, че вече ги няма! – парят горната част на носа му
– Не мога да повярвам, че това съм бил аз. Не зная защо избягах.
– Ф-уу!
Тя потъва още по-дълбоко във възглавницата, като една пияна усмивка разтяга широко бузите ѝ.
– Родих едно малко бебе.
– Това е великолепно.
– Ти си чудесен! Изглеждаш толкова висок.
Тя произнася това със затворени очи и когато ги отваря, те са изпълнени с някаква опияняваща мисъл: той никога не ги бе виждал да блестят така. Тя прошепва:
– Хари! Момичето от съседното легло си отиде днес, така че... защо не се промъкнеш тук, като си тръгнеш... ще влезеш през прозореца и ще лежим будни цяла нощ, и ще си разправяме разни истории? Както когато се върна от армията или там някъде, където беше. Прави ли любов с други жени?
– Хей, мисля, че ти сега трябва да спиш.
– Всичко е наред, сега ще правиш любов с мене по-добре.
Тя се кикоти и се опитва да се премести в леглото.
– Не, не исках да кажа това, ти си добър любовник, ти си направи бебе.
– Струва ми се, че у тебе има доста секс за момиче с твоята фигура.
– Значи така ме чувстваш? – възкликва тя. – Бих те повалила в леглото при мене, но то е толкова тясно. О-оо!
– Какво?
– Просто изпитах страшна жажда за оранжада.
– Не ставаш ли смешна?
– Ти си смешен. О, това бебе гледаше толкова сърдито?
Една сестра изпълва вратата със своите криле.
– Господин Енгстръм! Време е.
– Ела да ме целунеш! – казва Дженис.
Тя гали лицето му, докато той се навежда, за да вдъхне отново нейния етер; устата ѝ е топъл облак, който изведнъж се разцепва и зъбите ѝ стисват долната ѝ устна.
– Не си отивай! – моли тя.
– Сега ще си отида. А утре ще се върна.
– Обичам те!
– Чуй! Обичам те!
В преддверието Екълс, който го чака, пита:
– Как беше тя?
– Чудесна!
– Ще се връщаш ли сега там, хм, където беше?
– Не – отвръща Заека с ужас. – За бога! Не мога.
– Добре, тогава искаш ли да дойдеш вкъщи с мене?
– Вижте, вие направихте повече, отколкото трябва. Мога да отида у родителите си.
– Късно е, за да ги вдигаш.
– Не, наистина не мога да ви безпокоя.
В мисълта си той вече бе готов да приеме. Чувстваше всяка кост от тялото си размекната.
– Това не е никакво безпокойство; аз не те каня да живееш при нас – добавя Екълс.
Дългата нощ беше изопнала нервите му.
– Имаме много стаи.
– Окей! Окей! Благодаря.
Те карат обратно към Маунт Джъдж по познатата магистрала. В тоя час по нея няма дори и камиони. Хари седи мълчаливо, взирайки се през предното стъкло, с непоколебмо тяло, с непоколебим дух. Виещата се магистрала изглежда широк прав път, който се бе открил пред него. Той не иска нищо друго, освен да върви по него.
Завеждат го в една стая, където покривката на леглото е с пискюли. Той се изкъпва незабелязано в банята и по бельо се свива колкото се може повече между чаршафите. Така свит в единия край на леглото, той потъва в съня си като костенурка, която се прибира в черупката си. Сънят тази нощ не е тъмно пространство, обитавано от духове, което умът обмисля как да завладее, а хралупа в самия него, в която той се свива, докато ноктите на мечката шумолят отвън като дъжд.