Жаки освети стената с фенерчето си и се приближи. В камъка имаше издълбана легенда, която гласеше, че тези останки са от гробището „Сен Иносен“. Под надписа в шест колони бяха изписани стотици имена. Жаки започна да чете и предусети какво ще види.
Л'Етоал.
Жаки пресметна. Дядо ù е роден през 1915 г. ако неговият баща тогава е бил на двайсет и няколко години, значи трябва да се е родил в края на 80-те години на XIX в. Следователно пра-прадядо ù би трябвало да е роден около 1860 г. А неговият баща - между 30-те и 40-те години на XIX в. Предците ù шест поколения назад значи бяха родени през 20-те години на същия век. Това означаваше че онзи, Л'Етоал, погребан тук, е неин предшественик отпреди седем или осем поколения.
Жаки докосна релефните букви.
Въздухът пред нея потрепери. Усети мирис на тамян и смирна. Вдиша по-дълбоко и долови лотос и бадеми. И още нещо, което й се изплъзваше: странният аромат от глинения съд на Роби.
Познаваше уханието. Знаеше какво е.
От мрака сякаш се материализираха призрачни създания. Младата Мари-Женвиев и Жил. Шепнеха си. Жил ù казваше, че ù е направил парфюм за подарък преди да замине.
Жаки се наведе напред, за да го помирише, но вместо това усети мириса на реката в Нант, където якобинските войници очакваха Мари-Женвиев да се удави.
- Жаки? Трябва да вървим.
Видението изчезна.
Жаки се обърна към Грифин. Искаше да му каже. Но тогава се сети за монахинята. Не можеше да говори за това пред непознат.
След пет минути най-сетне намериха Роби в пещерата, в която се бяха срещнали предишния ден.
- Какво облекчение - каза Жаки, отиде при брат си и го прегърна. Последните няколко часа я бяха изцедили психически.
- Защо се забавихте толкова? - попита Роби почти закачливо.
- Проблем ли възникна? - попита Грифин. - Затова ли промени плана?
Жаки забеляза, че монахинята се колебае да излезе от сенките.
- Просто срещнах групичка бъбриви любители на подземията, от която не успях да се измъкна. Съжалявам, че ви забавих.
Намираха се в кръгло помещение. В другия му край имаше падина. Жаки не знаеше дали лъчите на фенерите им просто не стигаха толкова далеч, или там имаше пропаст. От тази посока се носеше мирис на влага. Някъде в тъмнината по камъните капеше вода.
- Приятели ли са ти? - попита Жаки.
- Група художници, които слизат тук веднъж месечно, за да рисуват по стените - обясни Роби. -Поканиха ме да видя най-новите им произведения и едва се откачих от тях. Само двамата ли сте? Не водите ли...
Грифин посочи към неосветеното място.
- Роби, това е Ани Лодро. Ани, това е Роби л'Етоал.
Роби пристъпи напред. Монахинята не помръдна от мястото си. Но в очите ù искреше нежност, ка-квато Жаки не бе забелязала досега. Дясната ръка на Ани потрепна, сякаш бе понечила да се протегне по своя воля, а тя не ù позволяваше.
Роби се взираше в нея слисано.
- Ти ли си? - попита той тихо с интимен тон.
„Нима се познават?“
- Какво е станало с прекрасната ти коса? - Роби посегна сякаш да докосне липсващите коси, но после погали обръсната ù глава. Изключително личен жест.
- Сега съм монахиня - отвърна Ани съвсем тихо и Жаки едва я чу.
- Какво стана? Чаках да ми се се свържеш с мен и когато не го направи, се обадих в лагера. Отказаха да ми дадат информация за теб.
Ани не каза нищо, но сведе глава, неспособна да погледне Роби в очите.
- Каква стана? - повтори той. - Търсих те толкова дълго.
- Съжалявам... обучението ми... наставникът ми смяташе, че отношенията ми с теб пречат на обучението ми. Трябваше да го уважа... исках да почета и нашата връзка, но не намерих път, който да ми позволи да направя и двете.
В шепота на монахинята се усещаше такава болка, ме Жаки се обърна, за да не гледа изражението на лицето ù.
- И ето те тук - каза Роби, но не все едно бе удивен от случайната среша, а сякаш я бе очаквал.
Ани изправи рамене, като че ли се отърсваше от шока да го види. Вече с нормален, почти безличен тон, рече:
- Имам новина за теб от Негово Светейшество.
Сега Роби склони леко глава.
- Той с голяма радост ще приеме дара ти.
- Прекрасна новина. Особено след като я донесе ти.
След четири дни, скрит в подземията, Роби изобщо не изглеждаше добре. Брадата му беше пораснала. По ръцете, бузите и врата му имаше драскотини със засъхнала кръв, а под очите му - тъмни кръгове. Но по лицето му се изписа блажено изражение.
Жаки се удиви от трансформацията му.