- Кога ще мога да се видя с него? Къде ще се състои срещата? - попита Роби.
Ани поклати глава.
- Наредиха ми аз да му занеса дара. - Тя протегна длани напред.
Преди Роби да успее да проговори, Грифин се намеси:
- На мен друго ми каза.
Ани се обърна.
- Първоначално си мислехме, че ще успеем да уредим среща. Но заради мерките за сигурност, това вече не е възможно. Не знаех, когато разговаряхме, професор Норт. - Тя отново се обърна към Роби. -Лично ще предам съкровището на Негово Светейшество. Ще се погрижа той да го получи.
Роби поклати глава:
- Съжалявам, не мога дa ти го дам.
Монахинята изглежда се изненада.
- Но нали ме познаваш.
- Съдът е изминал твърде дълъг път. Прекалено много векове го пазят. Съжалявам, не мога да го предам на друг освен на него.
- Роби - каза му Жаки, - дай ù парчетата. След това ще можеш спокойно да излезеш, да отидеш при полицаите и да обясниш какво се случи. Най-лошото ще е приключило. Парчетата вече няма да са твой проблем.
- Айнщайн е казал, че не е толкова умен, а просто по-дълго решава задачите. - Роби се обърна към Ани. - Съжалявам, че трябваше да идваш чак до тук, но не мога да ти ги дам. Така ще те изложа на опасност вместо себе си.
- Роби, това е лудост! - рече вбесена Жаки.
- Сестра ти е права. Няма как да получиш лична среща с Негово Светейшество. Наредиха ми аз да му занеса дара. Моля те, дай ми го.
Роби поклати глава.
- Моля те. - Монахинята вече го умоляваше.
- Наистина не мога.
Ани го сграбчи за ръцете.
- Моля те.
- Просто не мога.
Жаки чу как монахинята издава стон като на ранено животно, след което блъсна Роби с удивителна бързина и сила. След като той падна на земята, Ани се обърна към Жаки, Докато Грифин се спускаше към Роби, Ани сграбчи Жаки през кръста и я дръпна далеч от двамата мъже.
Жаки се слиса от силата на дребната жена. Тя с лекота я влачеше надалеч от мястото, където Роби лежеше, а Грифин се бе надвесил над него. Лицето на Роби кървеше.
Всичко стана толкова бързо и неочаквано, че нито Роби, нито Грифин разбраха какво се бе случило в тъмния ъгъл.
- Ще се наложи да ми дадеш парчетата - провикна се Ани. - Само така ще гарантираш безопасността на сестра си.
Четирийсет и седем
Двамата мъже се взряха в тъмнината, а челниците на каските им осветиха сцената. Жаки видя как по лицата им се изписва шок, когато осъзнаха, че тя се намира в сериозна опасност.
- Ани? Какво правиш? - попита Роби. - Пусни сестра ми!
- Дай ми парчетата, веднага!
- Мислех си, че те познавам.
Ани сви рамене сякаш забележката му не бе от значение. Все пак Жаки усети как тялото й, притиснато в нейното, потрепери.
- Не е нужно всичко да свърши трагично. Имам пистолет и въже. Вие избирате кое от двете да използвам. Да си представим най-цивилизования вариант: аз взимам съкровището, завързвам ви и тримата, оставям ви тук и щом доставя дара, предназначен за Негово Светейшество, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде сте.
- Ние сме трима, а ти си сама - каза Грифин с глас, режещ като нож.
- Вие сте двама, но аз държа нея. И имам пистолет.
Жаки усети как въздухът около нея се раздвижва.
Ухание на старинно, на икони, разпадащи се на прах само при едно докосване. Мирисът на делтата на Нил. Палмови листа. Жени, опиянени от власт. Мъже, изпълнени с похот. От миризмата ù се повдигна. Нямаше съмнение, уханието постепенно я тласкаше към лудост. Започна да диша през устата. Съсредоточи се върху брат си, който притискаше ръкав върху кървящата си рана и гледаше Ани с такова объркано изражение, че на Жаки ù стана мъчно за него. Премести поглед към Грифин, който дишаше тежко и се опитваше да й каже нещо с очи.
Жаки отново погледна към Роби.
- Дай й парчетата, те не струват нищо - каза му тя.
- Не е вярно. И много добре го знаеш. Видях изражението ти, видях...
- Роби! - извика Грифин.
Жаки разбра, че иска да го прекъсне, преди да е издал важна информация.
- Времето ви изтича - рече Ани. - Май се нуждаете от стимул.
Изведнъж Жаки усети студеното дуло на пистолета, което Ани опря в слепоочието й.
- Един изстрелян куршум тук долу може да предизвика лавина. Тогава никой няма да се измъкне. Дори ти - каза Грифин на Ани.
- Обмислила съм рисковете.
- Ако ние пострадаме, как ще намериш обратния път?
Монахинята се изсмя.
- Маркирах маршрута с инфрачервено мастило. Ще изляза без проблем. Роби, моля те, дай ми парчетата.
Грифин кимна на Роби.
- Прави каквото ти казва. Остави парчетата на пода и отстъпи назад.
Роби поклати глава.
- Познавам я. Няма да нарани Жаки. Не е способна на подобно нещо.