Натрапникът остана в другия край на помещението.
- Казах ти да я пуснеш - избоботи той.
Грифин не помръдна.
- Въоръжен съм.
- Да, но и ние сме въоръжение - отвърна Грифин. -А и ако някой от нас стреля, ще предизвикаме сериозно срутване. Сигурно не само едно. Намираме се в свързани помежду си нестабилни минни галерии. Силният шум може да доведе до свлачища.
- Блъфираш.
- Искаш ли да рискуваш?
По гърба на Жаки пропълзя капка пот.
Мъжът се приближи към нея и брат ù. He ù обърна внимание, а заговори на Роби.
- Отдавна чакам да се срещна с теб, за да мога да ти дам това. - Той се изплю и една голяма храчка се размаза на бузата на Роби. - Заради онова, което стори с... - мъжът се поколеба - Фош.
При тези думи той фрасна Роби по главата с пистолета си.
Жаки се опита да задържи брат си, но той се свлече под неудобен ъгъл, одра лице в каменната стена и раната на бузата му се отвори. Почти веднага мястото започна да кърви. Струйката покапа по шията му, по яката и се стече в якето.
- Не го удряй повече - каза тя и коленичи до Роби.
- Млъквай или и ти ще получиш същото.
Жаки обгърна главата на брат си.
- Роби?
Той отвърна със замаяно ръмжене:
- Добре съм.
- Ако го докоснеш пак, ще си го изкарам на приятелката ти - провикна се Грифин. Той изви още по-силно ръцете на Ани зад гърба й и тя преглътна писък.
- Прави каквото искаш с нея. Не ми пука. Аз съм тук, за да взема парчетата.
- И ще я оставиш да умре, за да се добереш до тях ли?
Натрапникът не обърна внимание на Грифин, а клекна до Роби.
- Е, мосю парфюмер, къде са? - Тонът му бе нежен, почти успокоителен.
След като Роби не отговори, онзи пак го удари с пистолета си.
- Спри! - извика Жаки и посегна към ръката му. Мъжът я блъсна, при което се наложи да обърне гръб на Грифин, който пусна Ани и го нападна.
Ани изкрещя предупредително:
- Уилям!
- Дръж я! - извика Грифин на Жаки.
Монахинята се опитваше да се изправи. Жаки стигна до нея с две крачки. Колкото и силна да бе Ани, болката ù пречеше. Опита да се съпротивлява и почти успя. Но Жаки я сграбчи за нараненото рамо. За пръв път Ани нададе вой и преглътна сълзите си. Жаки се хвърли върху другата жена и я задържа на земята.
Веднага я блъснаха миризмите, носещи се от Ани. Толкова интимни аромати. Пот, кожа, дъх. Жаки различи черен чай и плодове от хвойна. Памук и талк. Лек повей на сол. И още нещо.
Вонята на мъж, който се нахвърля върху Мари-Женвиев. За да я изнасили. За да ù се присмива. Казваше ù как Бог няма да я спаси от това. Този мъж и тази жена миришеха еднакво.
Не. Не сега. Жаки не можеше да допусне съзнанието ù да се замъгли. Не и сега.
Вдигна глава и потърси с поглед Роби. Каската ù освети ъгъла, където като че ли имаше пропаст. Нямаше го там. И тогава го зърна да пълзи към Грифин. Вероятно, за да му помогне. Но зашеметен от болката, Роби залиташе и се движеше бавно.
Грифин се бореше с натрапника. Челникът на мъжа шареше лудешки по стените, докато двамата се търкаляха по земята сред кости и боклуци.
И тогава натрапникът успя да измъкне дясната си ръка.
- Внимавай! - извика Жаки, когато мъжът вдигна пистолета си.
Грифин се мръдна тъкмо навреме. Куршумът не го улучи. Грифин се вкопчи в противника още по-силно и го преобърна. Двамата вече бяха стигнали до най-отдалечения ъгъл на криптата и се скриха в тъмнината. Жаки не виждаше какво става. Чу ръмжене: Грифин ли беше? Последва ново пъшкане. Силен лъч светлина проблесна на зигзаг из пещерата. Мъжът стоеше, а Грифин лежеше на земята..
- Стига толкова. Къде са шибаните парчета?
Грифин погледна към Жаки.
- Добре, Жаки, дай му торбичката.
Тя се канеше да отвърне, че не е в нея, но Грифин го знаеше. Какво беше намислил? Какво искаше тя да направи?
- Хвърли я насам. Нека я вземе. Не ни остана друг избор - нареди ù Грифин.
Какво се очакваше от нея?
- На теб ли да я дам? - попита тя.
- Не, дай я на него, Жаки.
Грифин можеше да има предвид само едно. Искаше тя да отвлече вниманието на мъжа. Жаки взе черепа, който Грифин бе използвал преди малко. Опита да се прицели, не в натрапника, а малко зад него, и го хвърли. Трябваше да падне достатъчно близо, та той да си помисли, че ще го улови, но твърде далеч, за да успее. Тъмният предмет полетя през пещерата. Натрапникът вдигна ръце. Осъзна, че няма да успее да го стигне. Протегна се. И в Този миг Грифин го бутна в пропастта. Толкова просто. Едно бутване. Един тласък. Мъжът с тъмните очила изчезна. Остана само лъчът от фенера на каската му, който светеше нагоре към сводестия таван. Последва секунда тишина. После се чу плясък. И след това гневна ругатня.