Грифин се наведе през ръба на пропастта.
- Дано не си се ударил лошо. Падна от поне шест метра.
Не се чу отговор.
Грифин и Жаки вързаха ръцете на монахинята с въжето, което Жаки намери в робата на Ани. После се погрижиха за Роби, който имаше цицина с формата на яйце отстрани на главата, но иначе беше добре.
- А сега да се заемем с нея - обърна се Грифин към Жаки.
- Какво ще я правим?
- Помогни ми да я изправя.
Щом вдигнаха монахинята, Грифин кимна към отсрещния край на пещерата.
Заедно я завлякоха дотам.
Жаки се наведе над ръба на пропастта. Мъжът с очилата стоеше в кал или вода - Жаки не виждаше добре - до кръста в един от дълбоките кладенци, осейващи катакомбите.
- Добре - каза Грифин на Ани. - Скачай. Долу има вода. Не искаме да те нараняваме, а само да те отстраним за известно време.
Тя не помръдна.
Той я побутна по-близо до ръба.
- Ако не скочиш, ще се наложи да те бутна. А ако те бутна, може по грешка да докосна рамото ти.
Ани скочи.
След няколко секунди се чуха два звука: цопването й във водата и както Жаки предположи, преглътнат писък.
- Тъкмо двамата ще си правите компания. - Грифин отиде за раницата си и се върна до ръба на кладенеца. Отвори я и бръкна вътре. - Ето ви и вода, за да не умрете. - Хвърли две бутилки една след друга. - Щом доставим пратката, ще кажем на полицията къде сте. Междувременно, ви пожелавам приятно прекарване, особено на теб, сестро. Долу изглежда спокойно място за медитация.
Петдесет
Холът в къщата на Л'Етоал досега никога не се бе струвал на Жаки толкова прекрасен. Старите избелели дамаски и протрити черги, музиката на Прокофиев и уханието на сладък чай я посрещнаха вкъщи.
Малакай се изправи, когато влязоха.
- Какво стана? Добре ли сте? Роби добре ли е?
- Да, брат ми е добре. - Поклати глава, като се сети за спора им. Роби бе настоял да остане в катакомбите и я увери, че знаел поне сто скривалища. Бяха се уговорили да се срещнат след два часа, което щеше да даде на Грифин достатъчно време да отиде до будисткия център и да се опита да уреди на Роби срещата, за която беше готов да рискува живота си. - Но не иска да излезе.
Докато Грифин разказваше за премеждията им в катакомбите, Жаки уморена седна на дивана. Докосна неволно книгата, която Малакай четеш - един от подвързаните с кожа томове от библиотеката на дядо й: „Истории за магия в Древен Египет“, част от голямата му колекция, посветена на магията.
Докато тя растеше, двамата имаха ритуал. На първо число всеки месец той ù избираше нова книга и ù я даваше след вечеря с тържествена церемония. Сякаш беше поредната стъпка от процес по встъпване в тайно общество.
Добросъвестно, всяка вечер след като си напишеше домашните, Жаки слизаше в библиотеката и четеше откъс заедно с него.
Някои от книгите бяха изключително стари и трябваше много да внимава да не скъса страниците. Дядо ù бе забелязал колко е предпазлива. „Да, тези книги са редки, Жасинта - казваше той. Само той и баща ù използваха цялото ù име. - Но стойността им е в знанието, което съдържат.“
Тя четеше, седнала на изящно махагоново бюро, на светлината на ръчно рисувана стъклена лампа -розови цветчета на светлозелен фон. После с дядо ù пиеха горещ шоколад в старинните порцеланови чаши от семейния сервиз и обсъждаха прочетеното.
Дядо ù се отнасяше твърде сериозно към знанията, съдържащи се на онези страници. Той вярваше, че в египетските текстове са заровени важни научни факти, които трябва да бъдат преоткрити.
В любимата ù книга, която бе поискала да прочете отново, се разказваше за Джеди - древен египетски магьосник, прочут със способността си да съживява мъртвите. Книгата е написана през 1920 г., когато всички били вманиачени по египтологията и откритията на великия археолог Хауърд Картър. В полетата на страници имаше купища бележки. Освен текста, Жаки четеше внимателно и тях. Дядо ù беше отбелязвал всички споменати билки, масла, подправки, цветя - сякаш можеше сам да възстанови формулата за връщане към живота на жреца.
Жаки си спомни и още нещо: подвързания с черна кожа бележник на дядо си. В него бяха описани не само възможните вълшебни формули на Джеди, но и всевъзможни алхимични вероятности, формули от всички епохи на древността. На бюрото стоеше тежка стъклена мастилница. Жаки почти го виждаше как пълни писалката си с катраненочерното мастило. Как ръката му пълзи по страницата и описва фини като паяжина възможности. Къде ли е този бележник?
Грифин още обясняваше случилото се в подземния лабиринт.
- Жената и съучастникът ù мъртви ли са? - попита Малакай.