- Не, дори не са ранени - отвърна Грифин. - Е, като изключим едно извадено рамо.
- Били са готови да ви убият - подчерта Малакай сериозно.
Жаки потрепери.
Малакай се обърна към нея и каза:
- Голямо облекчение е, че сте добре. - После, сякаш чак сега се сеща, попита: - А какво стана с керамичните парчета?
- Роби отказа да ги даде - отвърна Жаки. - Все още са у него.
Малакай се наведе към Жаки и постави ръка върху китката й. Напипа пулса ù и се съсредоточи. Докосването му й бе приятно. Нямаше нищо против, че някой е загрижен за нея и иска да я успокои. Още усещаше как Ани се опитва да се измъкне изпод нея, още виждаше случайни моменти от пътя им през тунелите. Мърдащите под краката ù кости. Стената с имена.
Малакай пусна ръката ù и каза:
- Все още си напрегната. - Стана и се отправи към кухнята. - Ще ти направя чай с малко от превъзходното бренди на брат ти.
- Брендито е на баща ми. Роби обича вино.
- В такъв случай баща ти има чудесен вкус за бренди.
Жаки не отвърна.
Когато Малакай излезе от хола, Грифин се намръщи.
- Какво има? - попита Жаки.
- Нищо - поклати глава той.
- Не биваше да оставяме Роби сам долу. Сигурен ли си, че няма как да се измъкнат от кладенеца?
- Не виждам как биха могли. Но дори да успеят да излязат, Роби вече е далеч и се крие в някоя затънтена пещера. Там е в по-голяма безопасност откъдето и да било другаде.
- И е в безопасност заради теб. Ти спаси живота ни.
Жаки още изпитваше болка там, където Ани я беше стискала. Жената нямаше да се поколебае да я убие. Жаки не се съмняваше. Разбра го от начина, по който я гледаше и ù говореше. Необяснимо защо, но и от начина, по който миришеше. В Ани нямаше човечност. Миризмата й беше студена. Миришеше точно като изнасилвана.
Съучастникът на монахинята също щеше да ги убие. Като се сети за него, Жаки си спомни и още нещо. Сбърчи вежди и вдигна раницата си от пода. Взе салфетката от чинийката на Малакай, бръкна в раницата и внимателно извади пистолета с дръжката далеч от нея, все едно оръжието беше живо и щеше да се обърне срещу нея и да нанесе удар.
- По пистолета има отпечатъци. Полицаите могат да идентифицират нападателите.
- Полицаите ли? - попита Малакай, който тъкмб влизаше с чая и бутилка бренди. - Ще се обадиш в полицията ли?
- По пистолета има отпечатъци, от които ще разберем кои са нападателите. - Жаки стана и отиде до скрина край камината. Отвори най-горното чекмедже и прибра пистолета вътре.
- Ако Роби се съгласи да ми продаде парчетата, можем да сложим точка на това приключение.
- След случилото се днес съм убедена, че нищо няма да го накара да размисли. Колкото по-близо е до целта си да предаде останките на Далай Лама, толкова по-малка вероятност има да размисли. Безрезервно вярва в онова, което прави - отвърна тъжно Жаки. - Опасявам се, че си бил целия път напразно.
- Дойдох да ти помогна.
Тя се канеше да възрази, но в гласа му долови искреност, която я слиса.
- Знаеш ли какво не разбирам? - обърна се Грифин към Малакай. - Нали вече има метод за регресивна хипноза на пациенти? Дори парчетата да са напоени с достатъчно парфюм, за да върнат спомените от предишни прераждания, защо е толкова важно да разполагате и с този метод?
- Прилагаме хипноза, но в повечето случаи не сме напълно наясно как действа - отвърна Малакай. -Реликвите на спомените не са просто средство за регресивна терапия. Те са част от историята на прераждането. Част от легендите. Точно ти би трябвало да разбираш в какво се състои притегателната им сила.
- Но да знаеш миналото си, да знаеш кой си бил... може да се превърне в мания, нали? - попита Жаки.
- Мания ли? Живеем в тъмнина. Препъваме се и падаме. Не знаем по кой път да поемем. Спомените от миналото ще осветят пътя към бъдещето...
Докато Малакай говореше, Жаки виждаше лъкатушещите тунели, които кръстосваха цял следобед. Надушваше мрачните ъгли и прашните купчини кости. Влажният свят на мъртвите, фалшивите изходи. Срутванията. Пропасти, спускащи се в мрака.
- Ако някой ти каже: „Ти си бил този и този, това е грешката, която си допуснал тогава“, ще имаш възможност да не я допускаш отново - продължаваше Малакай. - А като не допуснеш същата грешка пак, ще си свободен от бремето й в следващия си живот. Ако някой ти предложи шанса да намериш покой, няма ли да се възползваш?
Гласът му действаше успокояващо. Жаки си спомни как двамата разговаряха в клиниката, колко й беше помогнал Тя не вярваше в прераждането. Не я бе грижа за кармата от минали животи. Но искаше Малакай да ù помогне, при това отчаяно. Може би, ако му признаеше, че пристъпите на психоза са се възобновили, още веднъж щеше да я спаси. Да ù помогне да разбере какво символизират халюцинациите. Но признаеше ли какво става, за сетен път щеше да се превърне в обърканото момиче, различно от всички останали, което все не можеше да си намери място. Момичето, което живееше в изолация.