Малакай я гледаше изпитателно.
- Жаки, имала си видения от миналото, нали?
- Значи според теб сме обречени да повтаряме миналите си грешки, така ли? - отговори тя на въпроса с въпрос вместо да си признае.
- Не. Имаме свободна воля, но и избор. Ако разполагахме с карта, щяхме да взимаме по-разумни решения. Ще ни е по-лесно да решаваме по кой път да поемем. Бихме могли да ставаме все по-добри с всеки следващ живот.
На връщане през подземията, докато още беше с брат си и Грифин, образите бяха залели Жаки. Докосваха кожата ù с призрачните си криле.
Тя затвори очи.
- Сигурно си изтощена - отбеляза Малакай. - Това може да отключи пристъпите.
Тя погледна към Грифин. Чул е забележката. По дяволите.
- Проблем ли има, Жаки?
- Не - отвърна тя, преди Малакай да успее да каже каквото и да било.
- Какво имаше предвид Роби, когато те попита дали си видяла нещо в тунела?
- Видяла си нещо в катакомбите ли? Какво се случи, Жаки? - попита нетърпеливо Малакай. Когато тя не му отговори, той се обърна към Грифин. -Какво стана долу?
- Когато Жаки взе парчетата от Роби... получи някаква реакция. Очите ù се изцъклиха. Не чуваше какво ù говоря за трийсет-четирийсет секунди. Просто се взираше с празен поглед все едно виждаше някой, който не е там.
- Спри! - изкрещя Жаки и стана, като стресна всички. - Нищо не ми се е случило! Не съм по-различна от теб - Обърна се към Малакай. - Или от теб! Добре съм. Просто се уплаших. Роби е свикнал, изследва подземията още от тийнейджър. Ти пък пълзиш из египетски гробници от години. - Премести поглед от Грифин към Малакай. - А ти гледаш на начина, по който мозъка ми работи, като на някакви следи в загадка, която се опитваш да разбулиш. Нищо не става. Няма ми нищо, като изключим ужасния факт, че животът на брат ми е в опасност. Преди пет дни тук умря човек, когото не могат да идентифицират, а преди малко двама души ни нападнаха и се опитаха да откраднат парчета от счупени грънци, които Роби намерил сред бъркотията, в която баща ни превърна нашия живот.
Грифин и Малакай загрижено се взираха в нея. Жаки се ядоса на напрегнатите им, изпитателни погледи. Така я гледаше баща ù като малка. Когато виждаше неща, които не съществуваха. Когато беше, както майка ù казваше за тях двете, „попревъртяла“. Одри се смееше, когато изричаше тази дума. Сякаш е прекрасно да си различен, а различността не е трагедията на живота ù.
- Ще се изкъпя - заяви тя и допи чая си на един дъх. - Довечера трябва да отидем в будисткия център. Роби ни каза името на ламата, при когото се обучава. Той се е заел с уреждането на срещата. Несъмнено ще успее и после ще можем да се върнем към нормалния си живот.
Жаки излезе от хола и тръгна към стълбището. Беше си съвсем добре, повтаряше си тя. Владееше положението. Просто не знаеше защо гласът ù се бе пречупил, докато изричаше думата „нормален“.
Докато изкачваше стълбите, краката ù тежаха и всяка стъпка изискваше неимоверно усилие. Гърбът я болеше. Стисна парапета като старица.
В банята пусна водата и сипа във ваната щедра порция ароматни соли. Реши, че не са достатъчно и добави още. Искаше да заличи вонята на катакомбите и парфюма на керамичните парчета от кожата си.
Когато кристалчетата цопнаха във водата, уханието им бавно се надигна и я обгърна като в прегръдка. Не се наложи да поглежда към бутилката. Солите бяха с аромата на „Руж“. Майка ù предпочиташе „Ноар“. Но Жаки обожаваше „Руж“. Първият важен парфюм на „Л'Етоал“. Създаден от Жил Л'Етоал. Вдъхновен, както ù бе разказвала баба и, от пътуването му до Египет в края на XVIII в. Роза и лавандула, смесени с едно от най-екзотичните ухания на света - цибетин.
От хиляди години мускусното вещество се добиваше от дребното животно цибет. Неотдавна защитниците на правата на животните бяха организирали протести и парфюмерийните компании преминаха към използването на негов синтетичен заместител. Повечето хора не усещаха разликата. Жаки я усещаше, но не и в солите за вана.
И тогава ù хрумна нещо интересно. В халюцинациите ù Жил Л‘Етоал бе загинал в Египет. Мари-Женвиев беше безутешна. Затова нейният баща ù е уредил нов брак. Затова тя е избягала. Затова е станала монахиня. Как тогава Жил е създал този парфюм, ако е умрял в Египет?
Жаки седна на ръба на ваната и събу обувките и чорапите си. Защо се опитваше да открие логика във виденията? Тя беше болна. Симптомите се проявяваха отново. Не вярваше на нищо от видяното, както когато беше четиринайсетгодишна. Събу панталона. Съблече блузата. Свали белъото. Събра дрехите на купчина, натъпка ги в раницата, закопча я, метна я в ъгъла и подуши въздуха.