Означаваше обаче, че Ру може да носи оръжие.
Призля му. Той е художник. Най-опасното нещо, което бе правил, беше да крие тайни послания в миниатюрни изображения върху картините си и да моли Кали да изпраща криптирани писма по интернет. Как изобщо си мислеше, че ще се справи със сегашната задача?
- Не успях да видя прочутите водни лилии на Моне - каза професор Ву на Дзи, Дан и осмината студенти, скупчени в плътна групичка. - Искате ли да дойдете с мен?
Всички тръгнаха след професора към първата кръгла зала.
- Рисувал е тези картини, когато вече е ослепявал - обясни Ву и посочи към големите платна по стените. - Завещал ги на Париж в замяна на обещанието, че ще построят музей, в който да бъдат изложени.
Въпреки напрежението от онова, което му предстоеше, Дзи остана поразен от въздействието на картините. Две от платната бяха поне метър и осемдесет високи и над девет метра широки. Другите две бяха също толкова високи, но наполовина по-къси. Застанал в центъра на кръглата зала, заобиколен от картините, Дзи изведнъж се почувства все едно се е изгубил сред градината на художника.
Останалите хора изчезнаха. Виждаше единствено студените сини, зелени и лавандулови тонове и топлите розови и жълти нюанси. Абстрактните езера, небеса, цветя, дървета и техните отражения го изпълниха с такова усещане за красота, че той не успя да помръдне от мястото си. Затаи дъх от удивление. За втори път, откакто беше в Париж, усети очите му да се насълзяват. Тези картини по чист и съвършен начин претворяваха красотата на природата. Общуването, което протичаше между него и художник, мъртъв от почти деветдесет години, бе най-разтърсващото му преживяване до момента.
Дзи знаеше, че има да изпълни задача като Панчен Лама. Ако извадеше късмет, щеше да получи шанс да изпълни предопределението си. Но трябваше да намери начин да включи изкуството и в новия си живот. Да, неговите калиграфски картини бяха незначителни в сравнение с творбите на Моне, но той не стана художник, за да се съревновава. Кали му го каза. Беше му разкрила, че е важна енергията, която излъчваш във Вселената, когато твориш. Положителната, мощна енергия, която зареждаше Земята.
Ах, Кали. Как щеше да се зарадва тя на тези платна. Колко щеше да се трогне. Колко щеше да му липсва. Заслужаваше ли си да изостави нея, професора, работата си?
- Отиваме в другата зала. Идваш ли? - попита го Лан.
- Ще ви настигна.
Лан се отдалечи и остави Дзи сам сред тълпата от непознати. Поне така си помисли, преди да забележи Ру в другия край на помещението. Студентът от Пекин изглеждаше също толкова погълнат от картините, колкото и Дзи.
Но Дзи се съмняваше, че Ру наистина е погълнат от изкуството. Съмняваше се, че дори гледа картините. Беше сигурен, че просто го следи.
Петдесет и три
9:56 ч.
Жаки и Грифин излязоха от къщата на улица „Сен-Пере“ заедно. Валеше слаб дъжд. Двамата отвориха чадъри и поеха наляво към Сена. Походката им по никакъв начин не издаваше, че бързат.
Минаха покрай реката. Дъждовните капки осейваха с точици водната повърхност - зеленикаво-кафява сега, когато не отразяваше небето. Автомобилното движение по булеварда беше натоварено, но заради дъжда по тротоара нямаше много хора.
- Забелязваш ли полицаи? - попита Жаки.
-Да.
Но не полицаите ги притесняваха.
- А някой друг?
Бяха говорили по въпроса с Малакай снощи и отново тази сутрин. Щом Ани и партньорът й не се свържеха с началника си, най-вероятно онези, за които работеха, веднага щяха да приведат в изпълнение резервен план. Трябваше да действат така, все едно със сигурност ги наблюдаваха, следяха и подслушваха.
Жаки си представи картата, която Роби им показа. Той вече трябваше да е излязъл през шахтата в шести арондисман и да е на път.
В седем часа сутринта с Грифин се измъкнаха и слязоха в тунела. Срещнаха се с Роби в пещерата, в която го откриха. Това все още беше едно от най-безопасните места за него. Занесоха му чисти дрехи и инструкции от ламата в будисткия център.
Жаки го попита как е прекарал нощта, а Роби сви рамене.
- Говори ли с Ани? - попита го Грифин.
- Малко.
- Научи ли нещо?
Той поклати глава. Сърцето на Жаки се късаше за брат й. Виждаше болката от предателството в тъмните сенки под очите му. В линиите около устата му, които сякаш се бяха задълбочили през нощта.
Жаки и Грифин стигнаха до Пон дъо ла Конкорд -моста, който свързва левия бряг на реката с Плас дьо ла Конкорд. Избраха маршрута предишната вече. По средата на моста Грифин хвана Жаки за ръка и я придърпа до парапета. Двамата се взряха в реката.