- Все едно сме туристи - каза тя.
- Или влюбени - отвърна той и я целуна.
За заблуда ли? За да обърка евентуалните им преследвачи?
- Не искам да те пускам - прошепна й, когато най-накрая я пусна.
Грифин бе казал, че с жена му са разделени. Но не бе като да са разведени. А когато говореше за Терез и Елси, нещо в гласа му караше Жаки да се чуди дали изобщо щяха да се разведат.
-Трябва да поговорим сериозно, Жаки. След като Роби се прибере жив и здрав вкъщи.
Прекосиха моста, тръгнаха по улица „Риволи“ под колонадата. Щом стигнаха до хотел „Крийон“, Жаки посочи към сградата.
- Искаш ли да пием кафе? - попита все едно идеятa тoкy-що ù е хрумнала. Сякаш с Грифин и Малакай не бяха стояли до два часа през нощта да подготвят план как да стигнат до „Оранжери“, без да ги проследят.
Половин час по-късно, след като закусиха и платиха сметката, влязоха във фоайето на хотела и тръгнаха към асансьора.
В кабината Жаки натисна бутона за долния етаж.
Вратите се отвориха в помещение, където кипеше трескава работа. Сервитьори, камериерки, дърводелци, бояджии и всевъзможни други работници тичаха напред-назад, носеха подноси с храна, бутаха колички с пране и разнасяха купчини чаршафи и кърпи.
- Сега накъде? - попита Грифин.
В интернет не откриха план на сградата, а Жаки бе идвала тук само веднъж, когато беше тринайсетгодишна. Добре помнеше деня, но не и къде се намира изходът.
Прочут музикант и съпругата му си бяха поръчали множество ароматизирани продукти от магазина - всичко от сапуни до свещи - и бяха помолили да им ги доставят. Л'Етоал знаеше, че дъщеря му е голяма почитателка на британската рок звезда, затова направи доставката лично и взе Жаки със себе си.
Бащата и дъщерята влязоха през централния вход към фоайето - единствения вход, известен на Луи. Но портиерът отказа да приеме пакета, без дори да остави Луи да обясни. Показа им вратата и обясни къде е входът за персонала.
Луи побесня. Проклинайки тихичко, демонстративно излезе от хотела и Жаки едва го догонваше, докато крачеха към задния вход. Когато стигнаха до там обаче, баща ù се бе успокоил.
Той почука на вратата на звездата. Жаки бе хипнотизирана от високия, едър мъж, чиято музика обожаваше. Автографът му - написан върху фирмената разписка за продажбата - постави в рамка и висеше в стаята ù.
„На Жаки - Не спирай да слушаш, никога не се знае какво ще чуеш.“
Спомените й прекъсна набита жена с униформа на камериерка, която попита:
- Мога ли да ви помогна? - В гласа ù се долавяше едва сдържано раздразнение. Изглежда не смееше да им се скара, в случай че бяха изгубили се гости на хотела.
- Дойдохме да доставим пратка - импровизира Жаки, - и се изгубихме. Накъде е изходът?
Последваха указанията на камериерката и излязоха на тиха уличка, пряка на шумния булевард Плас дьо ла Конкорд.
Бяха почти сигурни, че никой не очаква да излязат оттук и тръгнаха внимателно по улица „Сен Оноре“. С крачка на туристи, разглеждащи витрините на магазините, завиха на ъгъла, излязоха на улица „Роял“, след което се върнаха обратно на улица „Риволи“. На светофара пред голяма книжарница пресякоха кръстовището и влязоха в Тюйлери. След две минути бяха пред „Оранжери“ и се наредиха на малка опашка пред музея. Не видяха нито Роби, нито Малакай. Или още не бяха пристигнали, или вече бяха влезли.
По план всички трябваше да са тук до единайсет и половина, а още бе едва девет и петнайсет.
Опашката вървеше бавно. В събота обикновено музеите бяха пълни. След седем минути влязоха и се наредиха на друга опашка - този път за билети.
Жаки често идваше в музея с майка си, която обичаше Моне. Но след последното ù посещение беше правен ремонт. Вместо мрачния и малко занемарен интериор, входът беше облян в утринна светлина. Разликата я смути. Сърцето ù биеше силно. Скри лице в белия шал, който бе омотала около врата си сутринта. Беше се напръскала с парфюма на майка си. Искаше тя да е с нея в този толкова тежък ден.
И тази опашка се движеше бавно. Жаки се огледа. Още нямаше и следа от Роби и Малакай.
- Къде ли са? - попита тя.
Грифин я прегърна през рамо.
- Не се притеснявай.
Но Жаки не можеше да спре да се притеснява.
- Ами ако разпознаят Роби, преди да стигне до тук?
- Всичко ще мине като по вода.
- Няма как да си сигурен.
Грифин поклати глава.
- Напротив. Брат ти се е доказал като находчив. Успя да уреди тази среща от подземие.
Тя бяха следващи на ред. Пред тях имаше жена с две дъщери тийнейджърки, които си говореха на холандски. Жаки сведе глава и вдъхна парфюма от шала си.
Може би пък щеше да е по-добре полицията да намери Роби и да го задържи. Поне така щеше да е в безопасност.