- Не забелязвам нищо особено тук. Нямаше ли да има повече охрана, ако очакваха посещение от Далай Лама? Нямаше ли да има някакви признаци, че ще дойде важна личност?
- Предполагам, че е пълно с охрана под прикритие.
Купиха си билети, минаха през доста повърхностната проверка и влязоха в първата зала.
Жаки се огледа за Роби и Малакай.
- Няма ги - каза тя.
- Знам, Жаки, престани да се тревожиш.
- Много смешно.
Тя погледна часовника си.
- Престани - смъмри я Грифин.
- Какво?
- Намираме се в музей. В музеите хората обикновено не са нервни. Ходи по-бавно. Разглеждай картините.
Жаки се наежи и понечи да възрази.
- Поеми си дълбоко въздух. - Той я хвана под ръка. -Виж прекрасните картини. Всичко ще се нареди.
Двамата тръгнаха бавно да обикалят залата. Жаки се опита да последва съвета му и наистина да разглежда платната. Цветовете в картините на Моне определено ù оказаха успокояващо въздействие.
Спряха до група ученички, които разглеждаха последната картина преди изхода. Говореха си за обувки, а не за сините и зелени мазки, подчертани с виолетово.
Един пазач, който се полюляваше напред-назад, наблюдаваше момичетата с усмивка.
Грифин и Жаки заобиколиха ученичките и излязоха през вратата. Жаки неволно погледна към пазача. Той я забеляза и я проследи с поглед.
Петдесет и четири
10:49 ч.
Шофьорът чакаше Малакай пред входа на къщата и отвори чадър, за да предпази психолога от лекия дъжд. Докато изминаваха няколкото крачки до колата, Лео наклони големия черен чадър напред като щит и прошепна:
- Детективът настоя да ви изчака в колата. Нямах избор.
Стигнаха до мерцедеса и Лео му отвори вратата.
Малакай се плъзна на меката кожена седалка и се престори на изненадан да види Марше. Откакто бе пристигнал в Париж, беше наясно, че подобна среща е възможна. Надяваше се да я избегне, колкото и малко вероятно да бе, и дори леко се учуди, че измина толкова време, преди френската полиция да го причака.
- Инспектор Марше, обикновено се срещате с Жаки. На какво дължа удоволствието?
- Добро утро, доктор Самюълс - каза следователят на английски с френски акцент. - Надявах се да си поговорим. Помолих шофьора да ни закара до участъка.
- В момента не е удобно. Имам среща. Официално ли ме задържате?
- Извинявам се предварително, но е възможно да закъснеете - отвърна инспекторът, без да отговори на въпроса му.
Малакай понечи да възрази, но го прекъсна телефонът на следователя. Марше го извади от джоба си и погледна номера.
- Извинете, трябва да вдигна.
Дъждът се усили. Автомобилите едва пъплеха. Малакай гледаше през прозореца и слушаше едностранния разговор на детектива. Опита да си преведе думите. Беше сигурен, че полицията е намерила свидетел на някакво престъпление в Маре. Но се съмняваше, че жената иска полицаите да ù купят маймунка в замяна на информация. Въпреки обстоятелствата Малакай се изкиска на некадърния си превод.
Едри капки заудряха по прозорците и размазаха гледката.
Инспекторът затвори и сви рамене.
- Съжалявам, но се налага да се обадя. Ще отнеме минутка.
Докато Марше набираше някакъв номер. Малакай хвърли поглед към часовника на таблото. Бяха се забавили пет минути. Сега бяха попаднали в задръстване. Истинска катастрофа. Планът, който снощи начертаха с Жаки и Грифин, изискваше Малакай да е в музея до единайсет и петнайсет. Това щеше да е последната му надежда да убеди да му продаде реликвата вместо да я даде на Далай Лама. Закъснееше ли, щеше да пропусне поредната възможност да постигне целта си. А колко ли други удобни случаи щеше да има?
Започваше да се изнервя. Извади колода карти за игра от джоба си и ги заразбърква. Струваха хиляди долари, но пък нали са направени да се играе с тях, да бъдат ценени, да им се радват. Докато ги мешаше, златистите им краища проблясваха.
Отново погледна към часовника. Изтече още една минута. Още бяха в задръстване, а инспекторът дърдореше ли дърдореше.
Терапевтът сподави въздишка. Беше му писнало от полицаи, инспектори от Интерпол, агенти на ФБР, следователи от отдела за престъпления с произведения на изкуството и полицаи. От 2007 г. насам властите му отделяха прекалено много внимание. Но нарочеха ли те веднъж, нямаше бягане.
Да се сдобие с някоя от реликвите на спомените щеше да е кулминационният момент в кариерата на Малакай. Затова следваше слуховете, където и да го отведяха, винаги когато се чуеше за появата на потенциална реликва. И макар да не е единственият, който иска дребните артефакти, всеки път се оказваше в центъра на международни скандали и разследвания. Не можеше да ги вини, че често бе първият заподозрян и последният оневинен.