Жаки усети, че някой я гледа. Вдигна глава.
В другия край на залата седем-осем млади азиатци стояха в групичка. Интересно, но никой от тях не разглеждаше творбите. Вместо това наблюдаваха хората. Кои ли са? Защо са тук? Посещението на Далай Лама не бе оповестено публично, значи не чакаха за среща с него. Един от младежите я гледаше.
Той кимна прехвърли поглед от нея към рисунката, която Жаки разглеждаше, после пак я погледна в очите. И се усмихна. Изражението му излъчваше изключителна невинна радост. Несъмнено това е художникът, чиято творба тя съзерцава в момента. Жаки погледна надписа под рамката и прочете името му:
Дзи Пин, Нандзин, Китай
Тя отново вдигна очи към Дзи. Сега младежът се взираше в точка зад гърба ù, а радостното му изражение бе заместено от тревога. Жаки усети да я побиват тръпки.
Обърна се и видя стройна група мъже с еднакви тъмни униформи да вървят към залата. Не бяха посетители. Лицата им бяха безизразни, движенията предпазливи, но овладени. Очите им оглеждаха помещението, без да пропускат нищо.
До нея Грифин също ги наблюдаваше. Жаки погледна крадешком към другия край на залата. Всички освен брат ù гледаха към приближаващата се фаланга.
Щом влязоха в залата, мъжете се разделиха. Човек с очила, облечен с роба с цвят на шафран изникна измежду тях. Преди да разгледа творбите, Негово Светейшество се поклони на хората. Усмивката не слизаше от лицето му. Тогава застана пред първата картина и внимателно заразглежда изложбата.
Грифин стоеше неподвижно, нащрек. Наблюдаваше. Жаки усети напрегнатото му съсредоточаване. Той оглеждаше тълпата. Тя също. Търсеха с поглед дали някой обръща внимание на Роби или на тях двамата.
Далай Лама отдели най-малко трийсет секунди на първата творба. Наведе се напред, отстъпи назад. С жест посочи към горния ляв ъгъл и каза нещо на придружителите си. Негово Светейшество излъчваше невероятно чиста радост, която Жаки усети чак в другия край на залата. За миг дори си помисли, че всичко ще бъде наред. Крадешком погледна към Роби. Той й се усмихна. И той бе почувствал същото.
Монахът от будисткия център им бе дал простички указания:
„Изчакайте Негово Светейшество да разгледа картините и да започне да разговаря с хората. Кажете на брат си да се приближи към него и да му каже името си. Далай Лама и неговата охрана ще са известени и ще знаят, че Роби им носи дар. Един от охранителите ще го вземе.“
Старият, но пъргав свят човек продължи да върви из залата, да разглежда и да се наслаждава на творбите. Настроението му бе заразно и повечето хора го наблюдаваха усмихнати. Жаки забеляза смут само сред групата азиатски калиграфи. Двама от младежите гледаха навъсено. А една от жените изглеждаше уплашена до смърт. Възрастният мъж до Дзи Пин наблюдаваше Далай Лама със страхопочитание.
Негово Светейшество разгледа картините и отиде в центъра на залата. Обърна се към гостите, събра длани и се поклони. Сетне се изправи, усмихна се и отиде при първия човек от дясната страна: жена, която бе толкова шокирана, че не помръдна.
- Не хапя - каза ù Далай Лама на френски и се засмя, след което я хвана за ръце.
Когато премина към следващия, двама бодигарда застанаха от двете му страни и го следваха по петите. Трима други пазеха гърба му. Останалите стояха обърнати в различни посоки и наблюдаваха залата.
Докато Далай Лама говореше с хората, едновременно се случиха две неща.
Роби тръгна от мястото, на което стоеше в лявата част на помещението, а Дзи се отдели от групата студенти в центъра. Двамата мъже се приближиха към Далай Лама от две различни посоки. Дзи се движеше колебливо. Роби изглеждаше по-самоуверен.
Охранителите бяха забелязали и двамата и ги следяха с поглед.
- Нещо не е наред - каза Жаки на Грифин.
- Какво имаш предвид?
- Не знам. Надушвам нещо. - Жаки се огледа.
Наблизо, зад набит мъж на около петдесет години, Жаки забеляза двойка. В първия момент не беше сигурна. Мъжът носеше яке и бейзболна шапка На „Дисни”. Жената бе дребна, облечена с черен панталон, жълт дъждобран, а на врата ù висеше фотоапарат като на туристка. Гъстата ù черна коса се спускаше до раменете, които изглеждаха сковани, сякаш изпитваше болка. Жаки усещаше как мирише кожата на жената. Познаваше тази миризма. Косата ù беше твърде лъскава. Перука. Това бяха Ани и натрапникът, които Жаки за последно видя в катакомбите.
Тя смушка Грифин с лакът. Направи му знак с очи и той проследи погледа й.
- Ще заобиколя от другата страна и ще се опитам да им препреча пътя - прошепна Грифин. - Ти не мърдай оттук. Не бива да се издаваме.
След това предупреждение той тръгна. Жаки не можеше просто да стои и да гледа. Ами ако Ани и партньорът ù забележеха Грифин? Ако някой от тях го нападнеше, докато другият се опита да пресрещне Роби?