„Моля ви, предайте това на Негово светейшество. Моля ви.“
Дзи се почувства странно. Не беше болка, объркване или страх. Имаше усещането, че вижда по-надалеч и по-надълбоко отколкото е виждал, откактo беше детe. Kaктo кoгатo cu спомняше неща, кoитo му се бяха случили, но не като Дзи. Kaкто когато беше деветнайсетгодишен монах, който живееше до водопад в подножието на висока планина. И като мъжът, който беше преди това. Спомни си цяла върволица от битиета. Минали въплъщения.
Прераждането е част от същността на онова, на което го бяха учили. Но имаше разлика между теория и практика. Между това да си представяш и да знаеш.
Когато колата потегли, Далай Лама хвана Дзи за ръце и му каза колко се радва да посрещане отново духовния си син.
- Колко много време мина. Колко много си изстрадал. Но ти беше смел и се справи отлично. Много се гордея с теб.
Дзи бе твърде развълнуван, за да проговори.
- Последният път, когато те видях, беше шестгодишен. - Негово Светейшество се усмихна. - Много буйно шестгодишно момче с душата на далеч по-образован от мен.
- Не е възможно.
- Напротив. - Усмивката на светия човек се разшири още повече. - Носиш ли ми нещо?
Дзи кимна и извади торбичката от джоба си.
- Една жена в галерията ме помоли да ви предам това.
Далай Лама погледна торбичката.
- Толкова се радвам, че и двете начинания се увенчаха с успех.
- Какво има вътре?
- Мисля, че вече знаеш. Виждам го в очите ти.
- Нещо, което помага да си спомняш ли?
- Така казват. Ти започна да си спомняш, нали?
Дзи, който за пръв път от двайсет години не трябваше да крие какво знае, усеща и вижда, кимна.
- А вие?
- Не - отвърна Далай Дама. - Но това не ме притеснява особено. Един от двама ни си спомня и това е достатъчно.
Петдесет и седем
Събота, 19:00 ч.
Жаки не очакваше да види толкова много тръбички и бинтове. Подпря се на рамката на вратата и с мъка се задържа права. Насили се да погледне отново.
Зад нея Роби изпъшка:
- О, не!
Първото, което ù помогна да не припадне, беше повдигането и спускането на гърдите на Грифин под тънкия бял чаршаф. Второто беше ръката на брат ù, която хвана нейната. Заедно прекрачиха прага и влязоха в болничната стая.
Седнаха от двете страни на леглото и започнаха бдението си.
Грифин беше поел куршума, който партньорът на Ани изстреля към Жаки, и беше пронизан в месестата част на предмишницата. Беше изгубил кръв, но лекарите успяха да извадят куршума без усложнения. Раната не беше опасна. Но падането му беше. С куршума Грифин беше залитнал и си бе разбил черепа в бронзова скулптура. Последните шест часа бяха кошмар от неясна информация, консултации с лекари, операция за облекчаване на мозъчния оток, медицински пирони, които да задържат костите на черепа заедно, и накрая - принудителна кома.
Докато Грифин беше в операционната, в болницата пристигна инспектор Марше, който разпита Роби и взе показанията на Жаки. Той им съобщи, че ще има и официален разпит, но Роби вече не е заподозрян в убийството. Несъмнено бил действал при самозащита. Ани Лодро, известна още като Валънтайн Лий и нейният партньор Уилям Леклер са арестувани. Заедно с мнимия журналист, когото бяха намерили мъртъВ преди шест дни, Франсоа Лий, се оказали членове на китайската мафия, наети да попречат на керамичните парчета да стигнат до Далай Лама.
Жаки и Роби седяха мълчаливо. След малко угасиха лампите В стаята. Апаратурата примигваше В червено и зелено. Пиукаше и бръмчеше. Стаята беше изпълнена с болнични миризми: миришеше на чисто и изгладено като чаршафите на леглото.
- Какво ше правим сега? - попита Жаки брат си.
- Ще чакаме.
- Помня как Грифин ми разказваше за артефактите от гробницата на Тутанкамон - рече Жаки. - Колко внушителен бил саркофагът. Колко много злато било използвано за направата му. Колко ярко блестял. Каза, че докато не видял самата мумия, бил забравил, че фараонът е бил действителен човек.
Хидравличната врата се отвори с изсъскване. Двамата се обърнаха. Влезе Малакай, придружен от медицинска сестра, която заяви, че се допускат само по двама посетители едновременно. Роби предложи да отиде за кафе.
Малакай не седна, а застана до Жаки и погледна към Грифин.
- Как е той?
- Още е рано да се каже.
Той премести поглед върху нея.
- А ти как си?
Тя сви рамене.
Малакай придърпа другия стол и седна до нея вместо от другата страна на леглото.
- Какво се случи в музея?
През следващите няколко минути тя му разказа за събитията през този напрегнат фатален половин час. Докато говореше, и двамата наблюдаваха неподвижната фигура на тясното легло.