Нямаше нищо лошо в това да помоли Грифин да помирише помадата. Ако Жаки е просто луда, Грифин нямаше да си спомни нищо. В противен случай щеше да си спомни нещата, които и тя помнеше.
Щяха да разберат дали са били заедно и в отминали времена.
„Но и в двете минали прераждания той умря заради теб. Като Жил, когато съпругът на Мари-Женвиев ги завари заедно през онази ранна утрин в Париж. И като Тот в Египет, който се самоуби със собственоръчно приготвена отрова.”
- И какво от това? - попита Жаки.
Параклисът, изпълнен с аромата на тъга и молитви, беше тих.
Жаки премисли всичко отново. В миналото той е умирал два пъти заради нея. А само преди два дни Грифин за малко пак да загине. Ако прераждането наистина съществуваше, ако бяха изживявали онези си въплъщения заедно, то те бяха хванати в кармичен омагьосан кръг.
Два пъти е била негова любовница, макар той да не е бил свободен.
Той два пъти е умирал заради нея.
Когато Жаки се върна в стаята, Грифин бе приключил телефонния разговор.
- Как е Елси? - попита тя.
- Кацнали са в Париж. Ще е тук до час.
Жаки притисна чантата си до гърдите.
- Много ще се зарадва да те види. А и на теб ще ти се отрази добре нейното посещение.
Грифин кимна и понечи да каже нещо.
Жаки го прекъсна.
- Ще тръгвам... - Стисна чантата още по-силно. Обичаше този мъж. Още искаше да е с него, но беше наясно как следва да постъпи. - Мисля, че трябва... - Гласът й се пречупи. Как би могла да се сбогува с него?
Взря се в очите на Грифин. Опита да му каже всичко само с поглед, но осъзна, че няма да успее.
- Благодаря ти за всичко. Благодаря ти, че помогна на Роби и на мен. И ми спаси живота. Никога няма да мога да ти... - Гласът ù потрепери. Стисна чантата още по-силно и чу как едно от пълните с въздух балончета на найлоновата опаковка се пука. -Прибери се у дома при жена си и дъщеря си. Сам каза, че не си сигурен дали с брака ви е свършено. Дай й още един шанс.
- Но...
Жаки знаеше какво ще каже той и го прекъсна. Не искаше да чува думите.
- Няма да намериш отговори, ако аз съм с теб, а трябва да го направиш. Не толкова заради Елси, колкото заради жена си и заради себе си, Грифин. - Жаки искаше да го хване за ръка, да почувства плътта му, но беше наясно, че направи ли го, никога няма да го пусне.
- Чао - прошепна тя.
Той ù спаси живота. Сега беше редно тя да му даде възможност да спаси своя.
Шейсет и четири
Понеделник, 30 май, 14:00 ч.
Стаята беше светла и слънчева, пълна с мебели, книги и произведения на изкуството от къщата на улица „Сен-Пере“. Баща й седеше на стол под прозореца. До него седеше Клеър.
Жаки се изненада колко хубав е малкият апартамент. Колко красива и зелена е гледката от прозорците. Колко сладко мирише въздухът и колко спокоен изглежда баща й.
Той се обърна да види кой е. Разгледа я внимателно, сякаш се опитваше да си спомни коя е, но не успя. В очите му не се виждаше знак, че я познава.
- Здравей - каза тихо Клеър. - Хубаво е, че реши да дойдеш. Роби тук ли е?
- Навън в колата е.
- Ще отида да го поздравя и ще те оставя с баща ти.
Жаки за малко да я спре. Не беше сигурна, че иска да остава насаме с него.
Седна на стола, от който бе станала Клеър. Баща ù не беше толкова крехък, колкото очакваше. Изглеждаше си както преди. Нямаше вид на изгубен, макар тя да го бе изгубила. Но с това беше свикнала. Откакто майка ù почина, той не знаеше как да се държи с нея. Един психолог предположи, че Жаки му напомня твърде много за жената, която не е успял да предпази. Жаки не се интересуваше каква е причината. фактите ù причиняваха прекалено много болка.
- Татко, аз съм, Жаки - каза тя.
- Жаки? - отвърна той така, сякаш за пръв път чуваше това име. - Съжалявам, вече не помня добре хората. Откъде се познаваме?
Жаки отвори чантата си. Извади пакетчето и го разопакова. Беше казала на Роби какво възнамерява да направи. Той се бе съгласил. Двамата бяха разгледали свитъка. Всичко нужно на брат ù за работата му върху парфюма, беше написано там - включително имената на съставките. След кратко търсене в интернет установиха какъв е най-големият проблем. Една от основните съставки отдавна беше изчезнала.
Древните овощни градини с райски ябълки на Клеопатра били толкова ценни, че египтяните ги изгорили, за да не допуснат римляните да печелят от тях. В момента група ботаници изследвали мястото в пустинята, където някога се намирали дърветата, с надеждата да намерят семена и да успеят да посадят и отгледат древното растение. Може би ако успееха, Роби би могъл да създаде наново парфюма. Той мириса многократно бурканчето, което Жаки намери, но получаваше единствено главоболие.