-Аз имам много по-злободневни проблеми. Частното училище струва цяло състояние. А да не говорим за бракоразводните адвокати.
- Развод ли? - Роби вдигна ръка и спря Грифин. Двамата стояха под лампа, пръскаща топла светлина, и той видя тъгата в очите на приятеля си.
- Значи душата ти наистина страда. Съжалявам. Сигурни ли сте, че искате да се разведете?
- Всъщност, не. Юридическата процедура вече е в напреднал етап, но и двамата се притесняваме как това ще се отрази на дъщеря ни, затова решихме да изчакаме няколко месеца, преди да подпишем документите. Няма злъчност, само застой. Дока-то съм тук, живея на долния етаж в апартамента, който преди давахме под наем.
- Кога се връщаш на разкопки в Египет?
- Чак през есента.
Откакто завърши, Грифин работеше на парцел на 186 км западно от Александрия и търсеше гробниците на Клеопатра и Марк Антоний. Освен това бе написал книга и всяка есен преподаваше в Нюйоркския университет. Заради раздялата с жена си бе решил да забави връщането си в Египет и през следващите няколко месеца щеше да работи в библиотеката на фондация „феникс“, за да проучва произхода на теорията за прераждането в Древна Гърция.
Египтяните, макар да вярваха в задгробния живот, не приемаха, че мъртвите се връщат отново на земята. И въпреки това йероглифите, открити при разкопките край Александрия, сочеха, че гръцката идея за трансформацията на душата се е разпространила и в Египет по времето на Птолемеите. Грифин се опитваше да проследи как тази философия се е развила и как е повлияла върху египетските религиозни практики.
- Значи с Терез сте по-близки сега, след като сте разделени, така ли?
Грифин се намръщи на въпроса на Роби.
- Какъв почитател на популярната психология се извъди само!
- Надявам се да намериш правилното решение.
Роби не можеше да му предложи съвет. Неговите връзки съвсем не бяха обичайни. Партньорите му - и мъже, и жени - винаги първо му бяха приятели, и след приключването на връзката запазваха добри отношения. Той не късаше с никого. Дори след като страстта изчезнеше, любовта му оставаше. Роби ценеше хората, които обичаше, и не губеше връзка с тях. Само една от аферите му - с жена, която срещна по време на почивка - не му даваше мира. Единственият партньор, когото бе изгубил.
Грифин спря пред една врата вдясно.
- Заповядай.
Роби огледа претъпканата стая. Всяко ъгълче, етажерка и маса сияеше в златисто и сребристо, медно и бронзово от меката светлина и искрящия кристал.
- Това да не е пещерата на Али Баба?
- Почти. Това е Кабинетът на любопитните неща на Талмадж. Любимата ми стая 3 института. Требър Талмадж основал клуб „феникс“ през 1847 з. заедно с Хенри Дейвид Topo, Уолт Уитман, фреде-рик Лоу Олмстед и други известни трансцендента-листи. Първоначалната му мисия - търсенето на знания и просветление - го подтикнала да събира тази колекция. Реших да използвам стаята за свой кабинет, докато работя тук. - Посочи към бюрото, отрупано с купчини книги и лаптоп.
- Библиотеката е огромна, но е в подземието и е твърде мрачна за мен, затова нося книгите тук винаги когато мога. Ще ти покажа най-интересните експонати.
Помещението бе облицовано с орехов фурнир, също като библиотеката в дома на Роби в Париж. Стените бяха обрамчени от изящно изработени стъклени шкафове. Той погледна към една от витрините, зад която бяха подредени сребърни и златни бокали. Всички бяха с формата на човешко лице, инкрустирани с твърде реалистични стъклени очи. В друга витрина се съхраняваше позлатена клетка за птици с бронзово дръвче и птички от тюркоаз, оникс, малахит и аметист, накацали по нефритените листа. Изглеждаха толкова живи, сякаш всеки момент щяха да литнат. В трети шкаф бяха натъпкани човешки и маймунски черепи, скелети на птици и гризачи, препарирани гущери и змии. В четвърти имаше само яйца: от миниатюрни небесносини яйчица от червеношийки до гигантски от щраус.
- Обожавам тези wunderkammers - каза Грифин. -Шкафове, пълни с любопитни предмети, излезли на мода през XVII в., когато хората били обсебени от темите за неизбежната смърт и мимолетността на живота. Колекционирането било проява на бунт. Предмети като тези доказвали, че някои неща могат да просъществуват много дълго. След двеста години поддръжниците на теорията за прераждането, като Талмадж и останалите членове на клуба „Феникс“, видели в тях пример за безкрайния, повтарящ се цикъл на живота и смъртта. - Грифин посочи към шкаф в ъгъла. - Ела да видиш.