Роби се приближи и видя, че е изработен от кехлибар - втвърдената смола, капала по кората на дървета преди три милиона години. Материалът сияеше като тлееш огън.
- Вълшебно - промълви Грифин.
Той отваряше едно по едно безупречно изработените чекмеджета, съдържащи безценна колекция от парчета кехлибар с уловени в тях за вечни времена насекоми и земноводни. Изглеждаха живи, готови да се размърдат всеки момент - от най-дребната буболечка до големия паяк, застинал, все едно чака насекомо да попадне в паяжината му.
- А това е гвоздеят на програмата - заяви Грифин и отвори най-долното чекмедже.
Всяко от десетината отделения бе застлано с кафяво като шоколад кадифе и беше вдлъбнато в средата. Във всяко от улейчетата, с изключение на последното, лежеше кристално флаконче с капачка от кехлибар и сребро. Стъклениците бяха пълни с летлива течност. Парфюм, сгъстявал се повече от сто години.
- Може ли да помириша?
- Разбира се.
Роби взе първия флакон, отвъртя капачката и подуши. Ароматът беше основен, праисторически. Силен дъх на тамян и - помириса отново - смесен с пореч, смола от сторакс и смирна.
За миг не успя да си поеме въздух. Уханието бе почти мъчително.
- Какво знаеш за тези парфюми?
- Плод на експеримент, финансиран от основателите на клуба „Феникс“, които неуморно търсели легендарните реликви на спомените. Една от тях уж била аромат, който спомагал за навлизане в дълбоко състояние на медитация.
- За да можеш да си спомниш предишни животи ли?
- На това се надявали, да.
- Като легендата за рода ми.
- Моля? - не схвана веднага Грифин.
- Не помниш ли? Един от предците ми уж намерил египетски парфюм на „сродните души“. И книга с S формули... !
- От работилницата за парфюми на Клеопатра.
Да, сега се сещам. Баба ти ми я разказа.
- Тя обожаваше тази легенда. - Роби замълча и вдъхна от следващата мостра. - Знаеш ли, това са варианти на един и същ аромат със съвсем малки разлики.
- Важно ли е?
- Нямам представа.
- Засипаха ли те спомени?
- Не и от минали животи. Уханията обаче са ми познати. Съставките се споменават в първите открити описания за правене на парфюми още в Древна Гърция, Египет и Индия. Всички до една продължават да се използват и днес. - Роби огледа флакона, обърна го в дланта си и се взря в гравираните знаци. - Знаеш ли къде са ги намерили?
- Според Малакай клуб „Феникс“ поръчал на френски парфюмерист да разработи формулата в началото на XIX в.
- Изработката на стъкленицата е като на френските шишенца за парфюми от тази епоха. - Роби вдигна флакона към светлината от лампата. Завъртя го бавно и заоглежда фасетите, докато накрая не откри нещо. Провери и другите флакони. - Никой нe може да ме убеди, че това е просто случайност каза той, подаде шишенцето на Грифин и посочи към долния му край, близо до основата. - Виждаш ли?
- Драскотините ли? Чакай малко. - Грифин сложи очилата, които бе вдигнал на главата си, и се взря. - Виждам ги, но нищо не разчитам. Ще донеса по-мощна...
- Не, чакай, знам какво представляват. Това е клеймото на производителя. Трудно ще го разчетеш, ако не ти е познато. По онова време парфюмеристите използвали различни флакони, направени от стъклари. Клиентът си избирал шишенце и му го пълнели с парфюма, който искал. - Роби докосна капачката.
- Знаеш чий е знакът, нали?
- Да. Буквите „Е“ и „Л“, вписани в полумесец. Цифрите отдолу са годината: 1831 г. Това е клеймото на нашия род.
- фирма „Л'Етоал“? Невъзможно! - поклати глава Грифин и се разсмя. - А като си помисля, че има хора, които се съмняват в синхроничностите и колективното подсъзнание.
- Ще се смаеш още повече, когато видиш какво донесох да ти покажа. - Роби отвори куфарчето си, извади папката със снимките на керамичните парчета, които бе намерил в работилницата на баща си, и му я подаде.
Грифин разгледа снимките и ги върна на Роби.
- Изглеждат късноегипетски, но ще трябва да видя самите предмети, за да съм сигурен. Керамичните парчета обаче нямат кой знае каква стойност. Само няколко хиляди долара. Може би десет, в зависимост от надписа. - Грифин знаеше за финансовите проблеми на „Л'Етоал“. - Съжалявам.
Роби поклати глава.
- Pas de problème.1 Не съм си и мислил, че са достатъчно ценни, та да спасим положението. Казах за парчетата на моя приятелка, куратор в „Кристис“, и тя в общи линии ми даде същия отговор. Ако са истински, ще представляват интересна находка, но парчетата керамика не са особено ценни.
- Тогава защо настояваш да ги видя?
- Искам да преведеш надписите.
- Сигурно е просто молитва за покойните.