- Даже да имах желание да ти помогна, Малакай, кашата в това шишенце няма да свърши работа, та било и само като отправна точка. Това е смес от четири-пет обикновени есенции.
- Но те са отправна точка - настоя той. - Парфюмеристът се е водил по някаква формула, Жаки. Имам кутия с единайсет варианта на тази основа.
- Не знаех. Единайсет варианта. Защо само толкова? Колко странна бройка.
- В кутията има празно място за дванайсета стъкленица.
- Една от тях се е счупила ли?
- Или в нея е била реликвата и някой я е взел.
Тя поклати глава.
- Това е мит. Именно от теб научих, че митовете са колективните сънища на един народ. Малки истории, откроили се на фона на хилядите, разказвани през вековете, защото са докоснали сърцата на най-много хора заради моделите си в колективното подсъзнание. Когато се предават от поколение на поколение, историите се променят, разрастват се, стават все no-чудати и вълшебни. Като сталактитите в пещера, които израстват от капка вода.
- Роби и Грифин ме предупредиха колко ще е трудно да те убедя. Аз обаче им казах, че грешат, понеже си по-широко скроена. Но явно съм сбъркал.
Жаки се облегна на ръкохватките на стола с гравирани лъвски глави. Прокара пръсти по релефа.
- Грифин ли? - Опита се да не издава вълнението си, все едно задава съвсем обикновен небрежен въпрос.
- Грифин Норт. Приятелят на брат ти. От начина, по който говори за теб, останах с впечатление, че се познавате.
Жаки се смути, когато чу името на Грифин при тези обстоятелства.
- Да, познаваме се. По-точно познавахме се. Отдавна не съм го виждала. Ти познаваш ли го?
- Роби ни запозна преди няколко месеца. Грифин искаше да използва архива ни за книгата, която пише. Роби дойде да го види преди около две седмици. Каква удивителна синхроничност, че Грифин показал на Роби кутията с флаконите. Аз отдавна бях забравил за тях.
- Не знаех, че Роби се е виждал с Грифин, докато беше в Ню Йорк.
На Жаки ù беше трудно да продължава с престорения разговор. Нима Грифин работеше в института?
Тук ли беше сега? Неговият телефон ли бе иззвънял? Той ли бе затворил вратата?
Случайно бе попаднала на първата му книга. Стоеше в книжарницата и прочете анотацията и биографичната бележка. Така разбра, че живее в Ню Йорк и в Египет, че работи на важни разкопки край Александрия, женен е и има дете. Фактите бяха достъпни за всички.
Цветът на стените в неговия кабинет, улицата, по която минаваше на път за къщи в края на деня, гледката от прозореца му, когато вдигнеше глава от книгите - това бяха подробности, които не ù бяха известни. Подразни се, че получава информация за него, без да я е искала. Същевременно завиждаше на Роби и Малакай. На стаята в тази сграда, която поемаше дъха му, и на стола, който докосваше тялото му. Жаки беше наясно, че не бива да се наслаждава на сладката болка от спомените за него. Не бива да се чуди за каква ли жена се е оженил. Колко голям е синът или дъщеря му.
Грифин я бе наранил. Беше я изоставил. Хората, които те напуснеха веднъж-дори самоедин-единствен път, - не заслужаваха доверие.
- Съжалявам - каза тя и стана. Това нямаше нищо общо с факта, че Грифин работи тук. Дори самата мисъл за съществуването на аромат, който помага да си спомниш минали животи, е нелепа. Повтаряше го на Роби, откакто бяха деца. А дори да съществуваше, след толкова години Жаки нямаше намерение да си играе на парфюмерия.
Малакай също стана и заобиколи бюрото, за да я изпрати. Жаки не вярваше в богове, но се помоли силно да не се натъкне на Грифин.
- Нищичко ли от казаното не разпали любопитството ти? - попита Малакай.
Тя се засмя.
- Не мога дa си позволя лукса да любопитствам.
- А какво ще кажеш, ако ти обещая три милиона, за да върнеш дълга? Тогава ще приемеш ли?
- Предлагаш ли ми ги?
- Ще промениш ли решението си?
- Дори да разполагам със способностите, не мога да намеря необходимото време. Парите ми трябват сега. - Отчаянието в гласа ù бе толкова силно, колкото и отчаянието в очите ù.
- Ще ми обещаеш ли поне да си помислиш? Представи си какво би било, ако успееш да докажеш подобен мит.
- Аз съм вечният скептик. Ти ме наричаше така. А сега ме молиш да приема на доверие един блян.
- А ако грешиш, Жаки? Ами ако не е блян?
Девет
Париж, Франция
Понеделник, 23 май, 10:15 ч.
Грифин за първи път виждаше толкова скъпи кукли, или poupées, както ги наричаха французите, и знаеше, че жена му би възразила. Но Терез не беше тук. А и не устоя на мисълта как ще се зарадва дъщеря му, когато отвори кутията и види парижката красавица. Шестгодишната Елси имаше руси коси като на майка си и сиво-сини очи като неговите. Тя бе сериозно дете, което свиреше зашеметяващо добре на пиано. Вероятно имаше гениален талант, но с Терез бяха решили да не я подлагат на стреса, необходим да стане виртуозна пианистка. Самият той бе изгубил достатъчно от детството си, за да е наясно колко е важно да му се насладиш.