Затова сърцето му още повече се късаше за неговата дъщеричка. Тревожеше се как евентуалният развод ще ù се отрази. Естествено, нямаше как да я предпази от всичко, но не желаеше да ù причинява душевни травми за цял живот. Ако с Терез се разделяха, нямаше да изостави Елси, както бе сторил баща му, но знаеше, че последиците няма да са кой знае колко различни.
На касата забеляза малка брошура - историята на магазина, написана на пет езика. „Maison des Poupées“ стоеше на този ъгъл повече от сто години. В Европа сякаш повече уважаваха ритуалите и институциите. Тук новото не се ценеше толкова, колкото у дома.
У дома.
Е, за малко да успея, каза си унило Грифин. Бе съумял да прехвърли мислите си върху преходната природа на Вселената, но те в крайна сметка пак се върнаха към дъщеря му.
Той не бе желал особено да става баща и не бяха нужни години психологическа терапия, за да разбере защо. Но освен опасенията, че ще повтори грешките на своя баща, и други неща тревожеха Грифин. Терез не искаше да се мести, а той прекарваше най-малко пет месеца годишно в Египет. Дългите му отсъствия всяваха напрежение в брака му. Ако имаха и дете, щеше да стане още по-тежко. Терез обаче продължаваше да настоява и с времето спечели.
От първия си ден като родител Грифин се бе изненадал колко силни са чувствата му към Елси. Беше споделил с Терез, че се чувства така, сякаш ходи със сърце извън тялото си.
Продавачката излезе от стаичката в дъното с голяма кутия за подаръци.
- Готово, мосю Норт - каза тя и му подаде красиво опакования пакет.
Той поиска да му го изпратят в хотел „Монталамбер“ по-късно днес, след което измина трите пресечки до улица „Сен-Пере“, където сгушена между два антикварни магазина се намираше парфюмерия Л”Етоал“.
През лятото, което бе прекарал с Роби и Жаки във Франция, баба им го бе развличала с истории за рода още от времето преди революцията и за Жан-Луи, майстора на ръкавици, който започнал да изучава парфюмерия, за да ароматизира кожата, която продавал в същата тази сграда. Грифин отвори входната врата и се вслуша в дрънченето на изящната камбанка, оповестила присъствието му. Дали е камбанката, звънтяла и по времето на Жан-Луи?
Лусил, управителката, вдигна глава от списанието, което четеше, и го поздрави с добро утро. Тя се открояваше - удивително модерно облечена с черна туника, черни обувки на висок ток и черен шал - на фона на магазина от XVIII в. Стените бяха облицовани с матирани старинни огледала. Таванът също беше огледален. Ъглите бяха украсени с пухкави розови ангелчета и цветя в пастелни цветове, нарисувани в стил Фрагонар. Четирите малки бюра в стил Луи XIV, разпръснати из помещението, бяха оригинални, както и столовете със зелени кадифени седалки и шкафовете от палисандрово дърво със стъклени витрини, пълни със старинни пособия за приготвяне на парфюми. Големи бутилки с всеки от четирийсетте аромата на фирмата - фактисни бутилки ги бе нарекъл Роби - бяха подредени по огледалните лавици, а на видно място стояха знаковите ухания на фирмата. „Блан“, „Верте“, „Руж“ и „Ноар“ бяха създадени между 1919 и 1922 г. и все още бяха в първата десетка на най-предпочитаните парфюми в света заедно с класики като „Шанел N5“, „Шалимар“ и „Мицуко“.
Лусил каза на Грифин, че Роби го очаква, и отвори един от огледалните панели на стената. Грифин влезе през замаскираната врата и тръгна с бърза крачка по тайния коридор от магазина до работилницата. Проходът беше тесен, тъмен и без всякакви украси. Изглеждаше гол за разлика от двете помещения, които свързваше.
Спря и почука.
- Entrer.
Грифин отвори вратата.
От четири дни той работеше тук с Роби и продължаваше да се любува на построената преди векове работилница. Сякаш влизаше в калейдоскоп от светлина и аромати. Хиляди шишенца с искрящи течности във всевъзможни нюанси на жълто, кехлибарено и кафяво сияеха и проблясваха под лъчите на утринното слънце.
Отворената двукрила френска врата водеше до обраслия с тучна трева вътрешен двор. Прекрасна гледка, докато не се взреш внимателно и не забележиш, че боята по рамката на вратата се лющи, а пъстрите цветя и разлистените дръвчета отчаяно се нуждаят от грижите на градинар.
Роби седеше на бюрото си, четеше нещо на компютъра със сбърчено чело и потупваше нервно с крак.