- Какво има? - попита Грифин.
Дори изправен пред кризата, в която се намираше компанията, Роби бе запазил спокойствие и се бе заел с разрешаването на проблемите с хладнокръвие, което Грифин намираше за похвално, но и за почти невероятно. Сега за пръв път виждаше приятеля си наистина притеснен.
- Получих химичния анализ на керамичните парчета.
- Успяха ли да идентифицират някоя от съставките?
- Да. - Роби посочи към екрана. - Намерили са следи от най-малко шест есенции, попили в глината. От тях са идентифицирали само три, а точно тях вече ги бях разпознал.
- Защо не могат да установят кои са другите?
- Не съвпадат с химичните модели в базата им данни. С времето съставките вероятно са се увредили и вече са напълно неразпознаваеми. А може и между глината и восъка да е имало метално покритие, което да се е смесило с есенциите и да е замърсило пробата за анализ. Или пък просто въпросните съставки отдавна са изчезнали.
- По дяволите! - Също като Роби, Грифин се бе надявал резултатите да са различни.
Той си придърпа стол и седна от другата страна на масивното бюро, където се намираше временното му работно място, докато е в Париж.
Роби беше казал, че след 1780 г. всеки директор на компания „Л'Етоал“ е ръководил бизнеса именно от това бюро. Грифин остана впечатлен от дългата приемственост. Историята му носеше утеха. Каквото и да загубеше отделният човек през живота си, бе незначително, ако го погледнеш от разстоянието на времето. За Грифин беше важно да гледа на нещата в перспектива. На това разчиташе. Това го успокояваше, когато нищо друго не му носеше утеха.
- Не се тревожи - каза Роби и стана. Оптимистичната нотка в гласа му подсказваше, че настроението му се подобрява. - Независимо какво казва апаратът им за хроматозрафски анализ, ние ще разберем кои са съставките. - Той прекоси стаята и спря пред натюрморт с рози и ириси в порцеланова ваза, поставен в резбована рамка, отвори картината като врата на шкафче и зад нея се показа вграден в стената старомоден сейф. Роби завъртя шайбата на дясно, на ляво и пак на дясно.
Миналия петък, когато изпрати керамичните парчета в лабораторията, му бе обяснил, че апаратът за газова хроматография и масова спектрометрия по принцип се използва за установяване на наличието на наркотици, екологични изследвания и разследвания на бомбени експлозии. Парфюмерийните фирми употребяваха тази сложна апаратура, за да анализират ароматите на конкурентите. Само за няколко дни машината можеше да разгадае формулата на съперник на пазара, създавана с месеци.
Роби извади от сейфа бижутерска табла, обшита с черно кадифе, затвори металната вратичка, нагласи картината на мястото й, бързо се върна до бюрото и постави таблата пред Грифин.
Като скъпоценни камъни, керамичните парченца бяха разположени внимателно, раздалечени едно от друго.
- Отговорът трябва да се крие в надписите, които още не си превел - заяви Роби.
- Възможно е.
Грифин отвори куфарчето си, извади тетрадка, очила и черна писалка. Имаше лаптоп и мобилен телефон с вградена камера, но на този етап от работата предпочиташе черното мастило върху белите страници на тетрадка, подвързана с черна кожа - модел, който си купуваше от години. Тъй като не бе имал възможност да заучи ежедневни ритуали от своя баща, си бе създал свои.
Двамата мъже разглеждаха внимателно емайлираните керамични парчета, които варираха по размер от тънки ивички до парчета с дължина три-четири сантиметра, украсени с рисунки в синьо и червено и черни йероглифи.
Откакто беше в Париж, Грифин бе успял да подреди повече от половината парчета и установи, че съдът със сигурност датира от времето на Птолемеите - между 323 и 30 г. пр. Хр. Бе превел двайсет и осем египетски думи, разказващи история, която не се споменаваше в нито една онлайн база данни. Имаше още библиотеки, в които да търси, но се съмняваше да намери конкретни цитати.
Историята разказваше за двама влюбени, погребани с керамични съдове с парфюм, които да отнесат в отвъдното. Щом двамата се преродели, ароматът щял да им помогне да се открият отново и така да се събират през вековете.
Докато задгробният живот бе неразривна част от египетската религия, то по въпроса за прережданията мненията се различаваха.
Името на фараон Аменемхет означаваше „онзи, който се ражда отново“, фараон Сенусерт бе „онзи, който ражда живот“. А по време на Деветнайсетата династия духовното име (или името Ка) на Сети било „повтарящият раждания“. Повечето специалисти по сравнителна религия бяха убедени, че тези названия се отнасят за душата, която се преражда в задгробния живот, а не отново на този свят.