Грифин знаеше, че някои пасажи от египетската Книга на мъртвите можеха да се преведат така, че да отговарят на теорията за прераждането, но не бе виждал твърди доказателства, че древните египтяни са очаквали да се родят отново като хора на земята. Лично той обаче беше убеден, че към края на последната велика династия е съществувала силна вяра в прераждането.
Първият владетел на Египет от династията на Птолемеите е с гръцки произход и през следващите триста години всички царе и царици, включително Клеопатра, не само знаели родния си език, но и изучавали старогръцка култура и философия. Това доказваше, че са били запознати с учението на Питагор - виден поддръжник на идеята за прераждането.
По тази логика напълно беше възможно концепцията за повторно раждане на душата в ново тяло да е натрупала популярност. Керамичният съд пред тях може би е материално доказателство в подкрепа на тази хипотеза.
Грифин беше наясно, че ако намери подобно доказателство, теорията му ше привлече вниманието на научните среди. Но дали това внимание би било достатъчно да възстанови репутацията му?
Предишната година Грифин бе написал книга, която проследяваше текстове от Стария завет, които се позовават на египетската Книга на мъртвите. Творбата му бе предизвикала противоречиви реакции и се продаваше по-добре от сухите томове, които пишеха тъстът му, видният египтолог Томас Уудс, и много от неговите колеги. Грифин се радваше на успеха, докато издателят на Уудс не го обвини в плагиатство.
Едва след като бяха повдигнати обвиненията, Грифин забеляза, че списъкът с използвана литература от ръкописа не е включен в печатното издание. Humo редакторът, нито коректорът, нито Грифин бяха забелязали грешката. Неизвестно как при редактирането именно тази част неволно е изтрита.
Той предостави ръкописа и обвиненията бяха оттеглени, но вредата вече беше нанесена. И цялата история се превърна в ад. Вече веднъж го бяха обвинявали в плагиатство в колежа, което почти унищожи възможностите му да се дипломира и му коства жената, която обичаше.
Сега се налагаше да преживее всичко отново.
Вероятно щеше да го преживее по-леко, ако не беше съзрял съмнението в очите на жена си. Същото съмнение беше видял в очите на Жаки преди години.
Тогава каза на Терез, че иска да се разделят.
През остатъка от сутринта Грифин се мъчи да сглоби останалите парчета. Успя да намести още три и разглеждаше различните им значения в зависимост от околните символи, отхвърляше някои варианти, намираше друг възможен превод и така отново и отново.
Докато работеше, Грифин постепенно усети, че го обгръщат ухания, които се смесваха и сливаха в парфюми.
- Какво забъркваш? Замириса на древна гробница.
- Ще го приема за комплимент - отвърна Роби и посочи към десетината стъклени шишенца на тезгяха.
Всяко беше пълно донякъде с течност - всяка в различен нюанс на кехлибарено, от светложълто до наситен махагон. Слънчевата светлина, нахлуваща през вратата, пръскаше наоколо цветни искрици. Визуалният ефект беше също толкова интригуваш, колкото и смесицата от сладникави миризми.
- Опитвам да отделя есенциите и разредителите, за които знаем, че са се използвали в Древен Египет, и днес все още се намират. Искам да съм готов, когато установиш кои са останалите съставки...
- Ако установя - прекъсна го Грифин.
- Когато - поправи го натъртено Роби.
Ентусиазмът на Роби, кактo винаги, бе заразен.
Грифин си го спомни като тринайсетгодишно момче, как ровеше из древните руини в Лангедок, Южна Франция. Рано през онази гореща августовска сутрин разглеждаха останките на замък. Изведнъж Роби нададе вик и скочи. За частица от секундата момчето беше застинало във въздуха с протегнати ръце. На фона на слънцето силуетът му беше очертан, застинал в ликуваща поза. Беше намерил очукана сребърна закопчалка с гравиран гълъб и бе сигурен, че е катарска реликва. Така се бе развълнувал, че Грифин не се изненада, когато по-късно експерт потвърди произхода ù и я датира към началото на XIII век.
Малко преди един часа на обяд телефонът на Грифин иззвъня. Обаждаше се Малакай Самюълс. Грифин вдигна.
- Сестра ти е отказала - съобщи Грифин на Роби, след като затвори.
- Разочарован съм, но не и изненадан. Откакто майка ни почина, нищо не може да я накара да влезе в работилницата. Мислех, че древният мит за прераждането поне ще я изкуши.
- Малакай е страшно разочарован. Попита за химичния анализ. Отговорът ми не подобри настроението му. Все пак споделих докъде съм стигнал с превода и той вдигна офертата за парчетата.
Роби се направи, че не го е чул.