- Време е за кафе със сметана, какво ще кажеш?
- Роби? Малакай напълно сериозно иска да купи керамичните парчета. Няма ли поне да попиташ колко предлага?
- Не мога да ги продам.
- Поне чуй колко пари ще даде.
Роби се засмя.
- Защо? Комисиона ли ще получиш?
- Би трябвало да се обидя - отвърна Грифин рязко и добави: - Двеста и петдесет хиляди долара.
- Не мога да ги продам - повтори Роби и отвори вратата.
Изчезна за няколко минути и когато се върна, надникна над рамото на Грифин към загадката върху подноса.
- Тези символи могат да се интерпретират по толкова различни начини - въздъхна Грифин. - Мислиш, че си на прав път, но откриваш следващото парче от пъзела и изведнъж цялото значение се променя. Чуй това: „И тогава до края на времето неговата и нейната душа успяваха да се открият отново и отново...“
- Може ли да прочета всичко, което си превел до момента?
Грифин кимна и му подаде тетрадката. Роби четеше, а той стоеше на прага и съзерцаваше градината.
Опасан от петметрова каменна стена, къщата на Л'Етоал от едната страна и работилницата от другата, вътрешният двор не се виждаше от улицата. Проектиран през първото десетилетие на XVIII в., в малкия парк бяха засадени десетки древни дървета и египетски храсти, а измежду тях бяха подредени скулптури. В центъра имаше лабиринт от жив плет. В събота Роби бе разказал историята на парка, докато с Грифин вървяха по пътеките, настлани с лъскави черни и бели камъчета, към сърцето на лабиринта - малък оазис с каменна пейка, обградена от статуи на сфинксове и висок, автентичен обелиск от варовик.
На вратата се почука.
- Entrer! - провикна се Роби.
Лусил влезе с поднос в ръце.
Това се случва само в Париж, помисли си Грифин, докатo управителката оставяше чашите пред тях. Закуската беше от съседното кафене, заедно с порцеланови чаши, стъклени чаши с вода, салфетки и лъжички, кроасани сутрин и сандвичи или сладкиши следобед.
Роби занесе кафето си на работния тезгях и седна. Парфюмерският орган беше конструиран по подобие на музикалния си съименник. Беше висок два и половина метра и широк метър и осемдесет, изработен от топола. Заемаше една четвърт от помещението. Трите стъпаловидно подредени дъски вместо клавиши съдържаха дълги редици малки стъкленици с различни есенции, над триста на брой.
- Какво знаеш за произхода на органа? - попита Г рифин.
Роби прокара любящо пръсти по ръба на полицата.
- Не знам кой е майсторът, но според дядо ми е стар колкото работилницата.
- Значи е от преди френската революция?
Роби кимна и отпи от кафето.
- Векове наред парфюмеристите упражнявали занаята си в лаборатории като тази. - Той остави чашата, взе пластмасова пипета за еднократна употреба, отвори шишенце, изтегли част от жълтеникавата течност и капна няколко капки в чиста стъкленица. - Макар в съвременните лаборатории подобни органи вече да не се използват, на мен ми е по-удобно да работя с него. Парфюмите са свързани с миналото... със спомените... с мечтите. - Роби разпери ръце. - Всички поколения парфюмеристи от рода ми са използвали тези шишенца, седели са на същия стол.
- А сега най-младият Л'Етоал продължава традицията и кара ароматите да оживеят - добави Грифин.
- Традициите са важни, не си ли съгласен? Дават ни основа. И баща ми, без да съзнава, е изложил всичко това на риск.
Грифин кимна. Знаеше как се чувства приятелят му и постави ръка на рамото му.
- Обмисли предложението на Малакай. Въпреки резултатите от анализа, той ще ти плати три пъти повече от аукционната къща.
- Щедра сума, но дори да бе достатъчна да покрие дълга, сега, след като знам какво пише върху съда, бих искал да помисля. Решил съм вече какво да правя с парчетата.
- Какво?
- Щом довършиш превода, ще ги дам на Далай Лама.
- На Далай Лама? Полудя ли? Какво ще прави той с кутия глинени отломки?
- Много повече, отколкото Малакай, който ще ги изложи в някоя от витрините си. През последните два дни мисля единствено за това - още откакто започна да напредваш с превода. Ако някога наистина е съществувал парфюм, помагал на хората да си спомнят минали животи, значи е възможно да се създаде отново. Той ще е изключително вдъхновяваш за народа на Тибет и безценен за каузата им. Ще им помогне да привлекат още повече внимание към кризата, пред която са изправени.
- Това е просто надпис върху глинен съд, Роби. Не знаем дали изобщо е съществувал подобен аромат. В шишенцето може да е имало обикновен парфюм, а легендата да е древна версия на съвременните рекламни кампании.
- А защо вътре да не е имало аромат, извикваш спомени за предишни прераждания. Говориш като сестра ми. Зашо кармата ми е да съм заобиколен от циници? -Той поклати злава. - Негово Светейшество пристига в Париж следващия уикенд. Опитвам да си уговоря среща с него чрез един лама, при когото се обучавах в будисткия център.