Момичето повдигна вежди.
- Каква е уловката тогава? Какво трябва да направя?
- Не е нужно да правиш нищо. Освен да спреш да се друсаш.
Подозрителното ù изражение бе заменено от изненада.
- Защо искаш да ми помогнеш? - гласът ù изведнъж прозвуча като на малко момиченце.
Той не отговори. Не знаеше какво да ù каже. В продължение на няколко секунди се гледаха мълчаливо. Валънтайн, седнала на крайчеца на леглото, краката ù дори не достигаха пода; Франсоа на стола с тапицерия от изкуствена кожа и напукани облегалки. От коридора долиташе глъчката на медицинския персонал, който сновеше напред-назад.
- Като дете бях много различен от брат си и сестра си - заговори Франсоа. - Никой не ме разбираше... освен кучето. По принцип то беше на всички, но на практика си бе мое. Дори спеше при мен. Преди да си легна, го извеждах да си свърши работата. То хукваше нанякъде, но аз винаги го чаках и то винаги се връщаше. Една нощ го търсих чак до сутринта. И след това отказах да отида на училище, за да продължа търсенето. Мислех си колко ли безпомощно и уязвимо се чувства. След като не го намерих и на следващия ден, започнах да се моля някой да го е прибрал. Не ме беше грижа дали са го откраднали. Исках само да не е някъде само... ранено...
Черните очи на Валънтайн потъмняха още повече.
Франсоа усети как вероятно ù е прозвучал разказът.
- Нали не те обидих? Исках просто да кажа, че се тревожех за него и...
- Ще дойда с теб.
Майката на Валънтайн била проститутка и наркоманка, чийто сутеньор видял потенциал в дъщеря й. Не било трудно да закачи момичето на хероин и да го изкара на улицата да проституира.
Но на Валънтайн ù трябваше много време, за да започне да се доверява на Франсоа и да се убеди, че той не се ръководи от скрити мотиви.
Колкото и да опитваше, не успя да я накара да се отпусне през първите няколко седмици, докато тя не разбра, че Франсоа е джаз музикант. Освен това беше експерт по бойни изкуства и заемаше висок пост в китайската мафия.
Валънтайн го помоли да я обучи и се оказа схватлива ученичка. Страстта й към изкуството на самозащитата растеше, колкото по-добра ставаше, и накрая се превърна в мания. Твърде дълго момичето се бе чувствало като жертва и се пристрасти към опиянението си от новооткритата независимост, както преди това към наркотиците.
След като овладя бойните техники, поиска да научи всичко за престъпната фамилия, към която се числеше Франсоа.
Той ù обясни, че да си член на триада, е благородно призвание. Още от 1000 г. пр. Хр. селяните си организирали тайни общества, за да се защитават от зли господари и лидери. Дори китайските монаси се посветили на борбата с несправедливостите, предизвикали формирането на триадите. С времето тези групировки участвали в свалянето на корумпирани императори и падането на нечестни политици.
За човек, който не бе преминал никакво ритуално или морално обучение, строгият конфуциански етичен кодекс, мистиката и натоварените със символизъм церемонии се харесаха на Валънтайн. Тя бе твърдо решена да стане пълноправен член на парижката триада, макар само шепа жени да достигаха до това ниво.
Досега Валънтайн никога не се бе чувствала част от семейство. Лоялността й беше безгранична. По време на церемонията по приемането се бе заклела във вярност и бе изрецитирала трийсет и шест клетви по встъпване, датиращи отпреди двеста години, без гласът ù да трепне:
- Няма да издавам тайните на фамилията, нито на братя и сестри, нито на съпруг. Няма да издавам тайни срещу пари. Ако престъпя клетвата си, нека умра от остри мечове.
Скоро Валънтайн се превърна в ценен член на екипа на Франсоа. Но напоследък започваше да се изнервя. За жените съществуваха твърде много ограничения. Парижкият клон на китайското черно общество имаше хиляди членове, но нито една жена с по-висок ранг от нея.
Франсоа отново погледна часовника си. Какво правеше Валънтайн? Да не би да бе разбрал погрешно часа? Той извади мобилния си телефон и пак прочете съобщението. „Тя ще те чака в два часа и петнайсет минути днес следобед. Носи пари в брой.“
Със съобщения в този дух се уговаряха срещи, но от съвсем друг тип. Ако случайно някой му откраднеше телефона или ако полицията имаше повод да го изиска, щяха да си помислят, че е мъж със сравнително активно либидо, който предпочита проститутки пред обременяващите традиционни връзки, Франсоа рядко си уговаряше повече от две срещи седмично.
Входната врата се отвори и през нея влезе млада жена. Русокоса, с бяла блуза с дълбоко деколте и тясна черна пола. Тя го погледна открито, взря се в черните му ботуши от крокодилска кожа, плъзна поглед нагоре към джинсите, черното кожено яке и спря поглед върху дланите му - Франсоа имаше изящни пръсти като на пианист, което често се харесваше на жените.