- Изпилият отварата изпада в състояние на еуфорично спокойствие. В колежа с приятели веднъж си забъркахме сместа.
Роби повдигна вежди.
- Стана ни любопитно. Пишеше за това във всевъзможни текстове. Цветето е толкова важно, че се споменава и в египетската Книга на мъртвите. -Грифин цитира по спомени: - „Аз съм космичната водна лилия, издигнала се сияеща от първичните черни води на Нун и майка ми е Нут, нощното небе. О, ти, който ме създаде, аз пристигнах, аз съм великият владетел на вчерашното, властта е в моята ръка.“
Навън в небето се скупчваха сиви облаци. Роби светна настолната лампа заради преждевременния сумрак и работилницата потъна в сенки.
- Как е възможно от нещо толкова древно да ме заболи глава, а апаратът в лабораторията да не го засече?
- Няма логика.
- На теб нищо ти няма, нали?
Грифин кимна.
- Нямам главоболие. А и не изпитвам никое друго от усещанията, които имах след отварата.
Внезапна светкавица освети за миг двора. Електрическият заряд прикова вниманието на двамата мъже и бе последван от втори.
- Какво, по дяволите...? Видя ли? - Грифин посочи към нещо в градината.
- Призракът ли? - попита Роби.
- Съмнявам се, че е призрак, но със сигурност там стоеше човек.
- Във вътрешния двор се влиза само през тази врата и от къщата. Видял си сянката на старото дърво от дясната страна на лабиринта. С Жаки го наричахме призрака. При определена светлина прилича на човек. - Роби отвори вратата под поривите на вятъра. - Ела, ще ти покажа.
Роби тъкмо стъпи навън, когато небето бе раздрано от нова светкавица и заваля проливен дъжд. На странната светлина изглеждаше като напръскан с течно сребро. Той бързо се прибра вътре, отръска капките и извади бутилка вино. - Искаш ли да пийнем?
-Да.
Роби извади тапата.
- Понякога в тъмното си представяме неща, които всъщност не са там. Случва се дълбоката концентрация да им вдъхне живот.
- Да гu накара да се проявят ли?
Роби кимна и подаде на Грифин чаша от рубинено-червената течност.
- Има тибетски монаси, които могат да създават същества, наречени тулпа. Чувал ли си за тях?
- Да. Уж висшите монаси можели да обличат мисли във форма чрез медитация.
- Май не ти се вярва да е истина.
- Да, така е. А ти вярваш ли, че е възможно?
-Да.
- Защо ли не се изненадвам? - рече Грифин.
- В какво тогава вярваш, приятелю?
Грифин се засмя.
- В малко неща, опасявам се. Ако трябва да определя коя е моята религия, бих казал, че е историята.
- Историята не е система от вярвания. Сериозно ли говориш? Изучавал си един куп религии и не вярваш в нищо, така ли?
- Джоузеф Кембъл е казал... - Грифин спря. - Знаеш кой е Джоузеф Кембъл, нали?
- Разбира се, митологът. Жаки го цитира открай време.
Роби споменаваше сестра си за втори път през последния половин час. На Грифин му се искаше да попита за нея, но се въздържа. Каква ще е ползата да научи нещо за нея? Щеше само да събуди призраците от миналото. - Нищо чудно, че Жаки го цитира. - Почувства се неловко дори само да изрече името ù на глас, да оформи звуците с уста. - Той е нещо като гуру за всеки, който изучава митология.
- Ти сигурно не одобряваш и фигурата на гуруто.
- Да речем, че съм скептично настроен и по този въпрос.
- Да речем, че е така. - Двамата се разсмяха. В следващия миг обаче Роби отново заговори сериозно. - По света има чудеса, приятелю. Но цинизмът ги прави невидими. Ти и сестра ми... проникнахте в света на магическото, но не отворихте душите си за него. Превърнахте го в нещо едноизмерно, което да изучавате и систематизирате.
Грифин бе гледал предаването на Жаки, но от образа на екрана не можеше да установи дали се е променила. Единственото, което виждаше, бе, че е прекрасна. Още беше прекрасна. Косата ù бе дълга, както винаги, и той се радваше, че не се е подстригала. Гъста, тъмна коса, спускаща се на вълни по лебедовата ù шия. Спомни си колко тежки бяха косите й, усещането да вплете пръсти в тях и да я придърпа към себе си за целувка. Спомни си гъстите мигли, обрамчващи зелените ù очи, и страха, който понякога зърваше в тях. Поглед, от който го болеше и заради който ù обещаваше, че ще я пази. Но не бе изпълнил обещанието си, нали?
Грифин отпи от виното и погледна към мозайката от керамични парчета. Едно бе да обсъжда и анализира древното минало и съвсем друго да говори за своето минало.
- Та Кембъл е написал, че ако замениш думата „доброта“ с „бог“ във всяка история, мит, религиозен текст, проповед или научен труд, ще получиш съвършената религия, според чиито учения да живееш. Ако трябва да избера нещо, в което да вярвам, то ще избера да се стремя към доброта.