Поредна светкавица освети небето, последвана от симфонична гръмотевица, от която стъклата задрънчаха. Дъждът забарабани по-силно в стъклото на вратата. Лампите в работилницата примигнаха два пъти и угаснаха.
Роби запали няколко свещи и ги подреди из стаята. Пламъците изпращаха дълги, зловещи сенки да танцуват по стените.
- Свещите са ароматизирани с един от парфюмите ми. Харесва ли ти?
- Питаш човек с толкова безчувствен нос? - Грифин придърпа свещ близо до керамичните парченца и се взря в тях. Имаше още толкова много работа по тях. Изпита облекчение, когато избяга от проблемите в Ню Йорк, но нямаше как да остане тук завинаги. Трябваше да приключи с превода и да се връща у дома. Затвори тетрадката, свали очилата и разтри носа си. - Аз приключвам за днес. Не мога да свърша нищо на тази светлина. Ще се обадя в хотела да проверя дали имат ток. Ако имат, заповядай на вечеря. И ти не можеш да свършиш кой знае какво в тъмното.
- Токът ще дойде след малко - отвърна Роби. -Освен това след един час имам среша с онзи журналист. Радвам се, че ще ме интервюират за новата линия парфюми. Малко реклама в пресата ще ми помогне да намеря и други места, освен магазинчето, където да се продават.
В хотела нямаше ток и Грифин се разбра с Роби да дойде на другия ден, както обикновено около десет часа сутринта, взе чадър назаем и си тръгна.
Докато вървеше по улицата, си спомни, че куклата на Елси сигурно вече го чака в хотела. Как само щеше да се зарадва тя! В края на „Сен-Пере“ уличната лампа не работеше и му беше трудно да вижда в проливния дъжд. Взря се в тъмнината. Лампите не светеха. По шосето не минаваха коли. Грифин слезе от тротоара, а виното и мисълта как ще зарадва дъщеря си придадоха лекота на походката му. Huтo чу, нито видя колата, която зави иззад ъгъла, докато не го блъсна.
Дванайсет
Ню Йорк
Понеделник, 23 май, 14:00 ч.
Малакай искаше да побърза, но затичаше ли се, щеше да привлече прекалено много внимание. Ако валеше, например, щеше да има извинение. Но денят беше топъл и повечето хора в Сентрал Парк не бързаха за никъде: разхождаха кучета, бутаха детски колички или просто се любуваха на цъфналите ябълки и череши. Розовите и белите цветчета изпълваха въздуха с уханието си. Малакай едва ли щеше да го забележи, ако не беше Жаки Л'Етоал.
Допреди две седмици рядко се замисляше за аромати. Сега обаче не можеше да си ги изкара от ума.
Западно от Мандрата, Малакай влезе в Игралната зала. В сградата от червени и бели тухли беше по-хладно и той надуши плодов тютюн за лула, който впрочем не миришеше зле. Двама мъже играеха карти на първата маса отдясно. Вляво от тях седеше мускулест мъж на около трийсет и пет години, облечен с бежов панталон и синя риза. На масата му, освен шахматните фигурки, стояха незапалена лула и отворена книга. С приближаването зърна на страниците ù илюстрации на шахматни дъски.
- Най-накрая се зае да изучиш Безсмъртната тактика на Петров, а? - попита той.
Рийд Уинстън вдигна глава.
- Много творческа игра, прав си.
Почти привлекателен, той имаше квадратна челюст и изсечени черти, но очите му бяха твърде малки и когато се усмихнеше, се виждаха чак венците, а се усмихваше твърде често. Особено когато съобщаваше лоши новини.
- Може би една от най-креативните и вълнуващи партии, играни някога.
- Да наредя ли фигурите за нова игра?
- Не, нямам време. Забавих се в офиса, извинявай. Но имам време за кафе. Идваш ли?
Уинстън засъбира фигурите от слонова кост в кутията и Малакай продължи разговора за прочутата партия от 1844 г. между гросмайстор Александър Дмитриевич Петров и ф. Александър Хофман. Още говореха за шах, когато излязоха от сградата. Чак навън Малакай подхвана темата, причина за тайната им среща.
Малакай проверяваше кабинета си за подслушвателни устройства всяка седмица, но не можеше да направи нищо по въпроса с насочените микрофони, използвани в миналото от ФБР срещу него и фондацията. През последните години няколко пъти разпитваха Малакай във връзка с кражби. Дори го бяха арестували. Официално никога не доказаха, че е участвал в престъпна дейност, но ФБР винаги го включваше в списъците си с основни заподозрени при престъпления с реликви на спомените. В момента нямаше признаци или очевидни причини Бюрото да го следи, но все пак предпочиташе да провежда някои разговори на открито.
- Какви връзки имаш в Париж? - попита Малакай.
- Добри.
Детенце се отскубна от ръката на майка си и внезапно изтича на пътя на двамата мъже. След секунди майка му го хвана и се извини.
Малакай ù се усмихна и й каза, че няма защо да се извинява. Не отговори на Уинстън, преди жената да се отдалечи достатъчно.