Тринайсет
Париж, Франция
Понеделник, 23 май, 20:30 ч.
Роби се изненада приятно, когато репортерът пристигна точно навреме въпреки дъжда.
- Шарл Фош - представи се той, без да забелязва, че от чадъра му се стича вода, която образува локвичка на паркета от XVIII в.
- Да, здравейте, аз съм Роби Л'Етоал. Заповядайте. Нека взема чадъра ви - той го грабна от ръцете на журналиста и го сложи на поставката до закачалката. - Желаете ли топла напитка? Кафе? Чай? - попита го, докато водеше мъжа на средна възраст по коридора от магазина към работилницата.
- Чаша чай ще ми дойде добре, благодаря.
- Впечатлен съм от куража ви. Каква буря се вихри само навън - отбеляза Роби, отвори вратата на работилницата и покани Фош да влезе.
- Вече бях излязъл. А и имам доста кратък срок. Надявам се да не съм осуетил някакви планове?
- Не, много се вълнувам от интереса на списанието към новата ми линия парфюми.
За последно бяха писали за него, когато се премести в Южна Франция. Новина си беше, че един Л'Етоал шесто поколение е отворил малка специализирана фирма за парфюми в Гpac. Сега искаха да разберат как върви работата му.
- Заповядайте, седнете. - Роби посочи с жест на журналиста един от тапицираните столове в ъгъла. - Ще стопля вода за чая. - Включи електрическия чайник и напълни металната кошничка с голяма шепа ароматни чаени листенца.
- „Сюр ле Нил“. Смес от зелен чай, египетски подправки и цитруси. Интересувате ли се от видовете чай?
Фош поклати глава.
- Обикновено просто съм благодарен, че е топъл. Но това, което изброихте, звучи добре.
Чайникът запищя. Роби го изключи и с ритуална прецизност наля малко вода да затопли каната. Разклати я, за да се напоят всички листенца, и доля вода догоре. Постави каната върху поднос до две порцеланови чаши и ленени салфетки.
- Заповядайте - каза той и остави подноса на ниската масичка пред репортера.
- Какво ви вдъхнови за новите парфюми? - започна Фош интервюто без никакви уводни думи.
- Аз съм будист - отвърна Роби.
- И? - повдигна вежди репортерът.
- И вярата ми повлия сериозно върху новата линия. Използвах концепцията за ин и ян. Създадох двойки аромати, които да подчертават духовната и сетивната страна на човешката природа.
- Интересно. - Фош записа нещо в бележника.
Чисто нов, неизползван досега, забеляза Роби.
Чаят се бе запарил и Роби наля от горещата течност в чашите. Когато подаде на Фош едната, без да иска, докосна износеното кожено яке на репортера. Дрехата бе подгизнала. Защо не се беше съблякъл тогава?
- Сигурно искате да помиришете парфюмите. -Роби отиде до органа и взе малка бутилка с етикет „44“. Пръсна леко върху бяло картонче и го подаде на фош, който го взе, поднесе го към носа си и вдиша дълбоко.
- Интересно - рече отново той.
Роби пръсна върху друго картонче от стъкленица „62“ и също му го подаде, а Фош го вдигна към носа си и вдъхна отново.
- И този е много интересен - заяви.
- Всички аромати са с интернационални имена, които не е нужно да се превеждат. Тези двата са половини от уханието, което кръстих „Късмет“. Могат да се използват поотделно или да се комбинират. - Роби пръсна върху трето картонче по малко и от двата и с изненада видя как журналистът за трети път не изчака алкохолът да се изпари, нито размаха картончето пред носа си, за да помирише парфюма във въздуха.
Защо престижно международно списание е изпратило толкова незаинтересован човек да го интервюира?
Третото картонче се изплъзна от пръстите на Фош и падна на пода.
Роби проследи с поглед как репортерът се наведе да вземе мострата. Носеше скъпи ботуши от крокодилска кожа, подгизнали от дъжда също като якето. Когато се изправи, якето му се набра под странен ъгъл на кръста. Той бързо го оправи.
„Какво ли крие“ - запита се Роби.
- Искате ли да ви демонстрирам как се приготвя нов аромат? Можете да опишете впечатленията си от мострите, докато смесвам съставките. Ще използвам шест древни есенции и чист спирт: бадем, хвойна... - Роби вадеше шишенцата едно по едно и капваше по няколко капки от всяко в стъкленица, като непрекъснато наблюдаваше с крайчеца на окото Фош.
„Репортер, специалист в областта на парфюмерията, седи в работилницата на „Л'Етоал“ и не проявява никакъв интерес към комбинирането на съставките. Не записва нищо.“
Фош стана и тръзна да обикаля из работилницата, като оглеждаше предметите по масите и етажерките, все едно търсеше нещо. Един гост не би постъпил така. Дори и любопитен репортер.