Застанал пред работния си тезгях, Роби запали спиртната лампа.
- Трябва да нагрея две от есенциите заедно. -Докато говореше, наум правеше изчисления. Нужна е прецизност. Твърде малко - и изпаренията нямаше да са достатъчно силни, за да имат ефект; твърде много - и можеше да се окажат смъртоносни. Трябваше да е подготвен. Тук имаше нещо ужасно гнило.
Лампата гореше. Разтворът беше готов. Роби щеше да даде шанс на репортера да обясни какво всъщност търси тук. Ако отговорът е нелогичен, щеше да направи необходимото, за да се защити.
- Господин Фош?
-Да.
- Не ми задавате почти никакви въпроси.
- Зает съм да си водя бележки.
- Наистина ли сте тук, за да ме интервюирате за новата линия? Или, може би, ви интересува друга история?
Напрегнатата усмивка на репортера почти успокои Роби.
- Да, всъщност ме интересува нещо друго.
- И какво е то?
- Носи се слух, че сте намерили египетска реликва.
- Откъде разбрахте?
- Един журналист никога не разкрива източниците си - Фош изглеждаше доволен, че се е сетил за клиширания отговор.
Грифин не би казал на никого. Роби се замисли. Как ли се е разчуло? Беше обсъдил с Ринпоче намеренията си да подари парчетата на Далай Лама, но монахът със сигурност не го е споделил с пресата. Кой друг? Ах, да: трябва да е била кураторката от „Кристис“, която помоли да направи оценка на парчетата. Значи за това била цялата работа. Интересът на репортера към новата му линия парфюми е само претекст да се срещнат и да получи ексклузивно интервю за египетската находка.
- Може ли да видя буркана? - попита Фош.
- Не, съжалявам. На парчета е, а още не им е направен опис. Трябваше да ми кажете честно коя история ви интересува. Разкарали сте се в тази дъждовна нощ напразно.
- Настоявам да си помислите. - Фош стисна зъби с едва сдържан гняв. Ръката му се плъзна към джоба.
На Роби не му трябваше друг знак.
- Не, няма нужда да се разстройвате. Щом е толкова важно за вас, ще ви ги покажа. - Роби се обърна с гръб към Фош и постави колбата над пламъка. В отражението на френските врати видя как мъжът, който определено не беше журналист, изважда пистолет.
- Побързай, Л'Етоал. Покажи ми проклетото гърне.
-Трябва да взема ключа за сейфа – размотаваше го Роби и се престори, че рови в малко чекмедже, запремества химикалки, кламери и пипети, докато течността в колбата не започна да пуши.
- А, намерих го! - възкликна той и рязко се обърна.
Мъжът, представил се като Фош, веднага се успокои, понеже очакваше да види ключа. Щом забеляза, ,че ръцете на Роби са празни, понечи да възрази, но думите му заседнаха в гърлото. Не можеше да си поеме въздух. Изпъшка. Сетне изпъшка отново.
Четиринайсет
НЮ Йорк
Вторник, 24 май, 4:00 ч.
Жаки работи до късно през нощта. Предпочиташе да не я безпокоят, както правеше често, когато монтира телевизионното си предаване. Преди да изгледа окончателния вариант, имаше нужда да прочисти съзнанието си, затова се облегна на перваза на прозореца и вдиша хладния въздух. Между сградите се виждаше река Хъдсън. Няколко минути тя наблюдава шлеп, докато не се скри зад някакъв склад.
„Минотавърът“ щеше да е най-добрият епизод, който е правила досега. Издирването на произхода на мита беше трудно, дори опасно. Изводите й бяха противоречиви. Когато излъчеха епизода през есента, доказателствата, които с екипа й бяха открили за зрънцето истина в основата на легендата, щяха сами по себе си да предизвикат сериозен дебат сред учени, митолози и археолози.
Според древната легенда цар Минос построил на остров Крит сложен лабиринт, в който да затвори отвратителното отроче от любовната афера на съпругата си с красив бял бик, дошъл от морето. Отрочето бил Минотавърът, с тяло на човек, но глава и опашка на бик - създание с чудовищен глад за човешко месо.
Минотавърът всявал такъв страх и разрушения, че повикали на Крит архитекта Дедал да построи сложен лабиринт, в който затворили звяра. На всеки девет години от Атина довеждали по седем младежи и седем девойки и ги вкарвали в лабиринта, за да го нахранят.
Жертвоприношенията били съкрушителни. Загубата на човешки животи оставяла неизличими рани и всявала страх.
Накрая Тезей, синът на цар Егей, заявил, че ще убие звяра и ще сложи край на този кървав цикъл. Той пожелал да заеме мястото на една от жертвите.
Когато Тезей пристигнал на острова, дъщерята на Минос, Ариадна, се влюбила в него и не можела да понесе мисълта той да умре. Затова му дала меч и кълбо с червена вълнена нишка: да убие бика и да намери обратния път през лабиринта, а сетне да се ожени за нея.