Тезей се изправил срещу чудовището, нападнал го и го убил. След това отвел Ариадна със себе си в Атина.
Основава ли се легендата на истинска случка? Наистина ли някога е имало чудовище или полудял човек, затворен в лабиринт?
Археолозите отдавна са на мнение, че руините на двореца Кносос в днешен Ираклион в Гърция приличат на легендарния лабиринт. И макар да не са намерени конкретни доказателства в подкрепа на тази теория, градът печели от туристите, които искат лично да разгледат двореца и околността.
Все пак Жаки бе разбрала за кариера на около петдесет километра от село Гортуна, където екип археолози са разкопали четири километра тунели и пещери. Възможно ли е това да е лабиринтът на иар Минос? Жаки замина със снимачния екип за Гърция да разбере.
Заедно с археолозите в Гортуна изследваха преплетените проходи, които се виеха, пресичаха и сливаха. Докато снимаха в един задънен тунел, прожекторите на оператора осветиха бледите очертания на арка в масивна каменна стена.
Снимаха как археолозите разкопават наоколо и намират запечатан вход към скрита кухина. Операторът засне отвора и улови светлината, огряла за пръв път от хиляди години подобната на бижу пещера.
Стената беше покрита с рисунки на червени фигури върху черен фон, обрамчени от позлатени погребални венци. Тези удивително пресни изображения на групи мъже и жени покриваха всеки сантиметър от стените. Някои изглеждаха предварително планирани, други художникът беше сместил, където е останало място.
Жаки преброи по четиринайсет фигури в група. Седем мъже и седем жени. Винаги бяха по толкова.
В центъра на помещението имаше каменен олтар, дълъг два метра, висок един, богато украсен и гравиран с... нима в тях се взираха очни кухини? Операторът освети церемониалната маса. И разкри ужасяващ и - поне за Жаки - удивителен факт.
Олтарът изобщо не беше изработен от камък, а от човешки кости. Стотици бедрени, пищялни, лакътни, лъчеви и тазови кости внимателно бяха сглобени в правоъгълник.
Жаки беше сигурна, макар да не знаеше защо, че се намират в бърлогата на Минотавъра и анализите ще датират костите около 1300 г. пр. Хр. - епохата на митологичния бик.
Когато лабораторните резултати пристигнаха, само тя не се удиви да научи, че човешките останки и картините са приблизително от 1300 г. пр. Хр.
Сега Жаки потрепери при спомена за усещането, което изпита, докато разглеждаше документацията. Интуицията не я бе подвела.
Трябваше отново да се залавя за работа.
Тя прекоси просторния си бял кабинет, седна на бюрото и натисна бутона за възпроизвеждане. Първият кадър показваше входа на пещерата. Тя намали звука. Винаги гледаше монтирания материал веднъж без звук, за да се съсредоточи изцяло върху кадрите. Десет минути след началото на епизода телефонът ù иззвъня. Само брат ù можеше да я търси толкова рано. Ако по някаква причина Роби е въодушевен, бе напълно в състояние да забрави за часовата разлика.
- Непознат номер - съобщи механичният глас на телефона ù. Машината не разпознаваше обажданията от чужбина, значи беше Роби. И тя вдигна.
Прекъсваше работата и, но обичаше да говори с него, дори накрая да подхванат поредния спор. Всъщност това скоро щеше да приключи. Бяха подготвили продажбата на двата парфюма. Роби само трябваше да подпише документите и компания „Л'Етоал“ щеше да изплати дълговете си. Двамата пак щяха да бъдат в добри отношения.
- Здрасти, Роби.
- C'est Mademoiselle l'Etoile?2 - попита мъжки глас. Очевидно не беше Роби.
- Да, кой се обажда?
Последва пукане по линията.
- Ало? - повтори гласът.
- Да, чувам ви. Кой се обажда?
- Инспектор Марше. Звъня ви от Париж. Извинете за безпокойството. Знам, че при вас е много рано.
- Какво се е случило, инспекторе?
- Кога за последно разговаряхте с брат си? - Настоятелният му тон мигновено я отърси от умората.
- С брат си ли? - Сърцето ù се сви. Когато полицаят се представи, си помисли, че се обажда във връзка с баща ù. - С Роби ли?
- Да, госпожице.
- Той беше тук преди две седмици и...
- Оттогава разговаряли ли сте с него? По телефона?
- Нещо случило ли му се е?
- Чували ли сте се с него оттогава?
- Да, разбира се.
- Кога за последно?
- Вчера сутринта ми изпрати имейл. Лусил не знае ли къде е? Тя е жената, която...
- Да, знам коя е. Значи след това не сте получавали вести от него?
- Не. За какво става въпрос? Не е ли в офиса? Понякога му щуква да замине на духовни сбирки извън града. Може да е...
Инспекторът отново я прекъсна.
- Не. Не е на духовна сбирка. И не си е у дома. Имал е няколко срещи тази сутрин, но не ги е отменил.