Грифин придърпа стола си напред и прегърна жената, която познаваше съвсем бегло. Беше уплашена, сама и преживяваше наново кошмара, който със сигурност щеше да я преследва до края на живота ù.
- Значи ти си повикала полицията, така ли?
- Да. И те пристигнаха веднага. Но от господин Л'Етоал няма и следа.
- Ще го намерят, Лусил. Възможно ли е входната врата да не е била оставена отворена, а да е разбита? Нещо да е откраднато?
Преди тя да успее да отговори, ги прекъсна мъж. Синият костюм му беше напълно по мярка, а ризата му изглеждаше току-що изгладена. Черната му коса беше пригладена назад и носеше стилни очила с тънки рамки. На мястото на дясната му вежда имаше нащърбен белег, подобен на пукнатина в иначе изящно емайлиран керамичен съд.
- Аз съм инспектор Пиер Мариие. Бих искал да ви задам няколко въпроса. - Когато говореше, областта около дясното му око оставаше неподвижна. Английският му беше почти съвършен.
- Разбира се.
- Бихте ли ни оставили за малко, мадмоазел Лусил?
- Pas de problème - отвърна тя и стана, а инспекторът седна на мястото ѝ.
Той извади от джоба си мъничък диктофон и го постави на масата.
- Нали не възразявате да запиша разговора? По-лесно ми е, отколкото да водя бележки.
Грифин кимна.
- По каква причина сте в Париж?
След като обясни каква е целта на престоя му, Марше го попита къде е отседнал.
- В хотел „Монталамбер“ на няколко пресечки оттук.
- Чудесен хотел. Разкажете ми какво правихте вчера.
- Работих тук цял ден върху керамичен съд, тръгнах си около седем часа и се прибрах в хотела.
- Значи сте си тръгнали, докато нямаше ток... по време на бурята?
Грифин забеляза удивлението на инспектора.
- Хотелът е само на няколко пресечки - повтори той.
Докато обясняваше, пред очите му отново изникна колата, която изскочи иззад ъгъла сякаш от нищото.
- Какво има, господин Норт?
Грифин му разказа.
- Но колата не ви е блъснала, нали?
- Не, разминахме се на косъм.
- Помните ли как изглеждаше автомобилът?
- Черна лека кола.
- Помните ли някакви други подробности? Регистрационен номер? Модел?
Грифин поклати глава.
- Не, валеше много силно и колата се движеше твърде бързо.
- Откакто сте в Париж, случвали ли са ви се други злополуки?
- Какви злополуки? Да ми се е разминавало на косъм ли?
- Да, както искате, така го наречете.
- Не, досега престоят ми протичаше напълно спокойно.
Марше се замисли за момент.
- Снощи, когато си тръгнахте, господин Л'Етоал не е излязъл с вас, така ли? Било е тъмно, нали? Тъй като нямаше ток.
- Да, но той запали свещи.
- Козато си тръгнахте, той прибра ли се в къщата?
- Не знам, оставих го в работилницата. Роби спомена, че има среща с някакъв журналист.
- Вие видяхте ли го?
-Не.
- Значи господин Л'Етоал е бил сам, когато сте си тръгнали?
-Да.
- На бюрото му намерихме бижутерска табла. Знаете ли нещо по въпроса?
- Да. В нея Роби държеше керамичните парчета, върху които работехме.
- Те бяха ли в нея, когато я видяхте за последно?
- Да, разбира се. Парчетата са от дълбока древност и са крехки. Опитвам се да ги подредя, за да прочетем легендата, изписана върху съда... но не ги вадя от таблата.
Инспекторът не сваляше очи от Грифин. Говореше със спокоен и любопитен тон. Без капчица обвинение. Грифин бе напълно наясно, че това е разпит и предстои нещо. Просто не знаеше какво.
- Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че намерихме таблата празна?
Грифин се слиса.
- Как така празна?
- Сигурен ли сте, че господин Л'Етоал не ги е прибрал някъде другаде, след като сте приключили работа?
- Не, парчетата стоят на таблата, откакто работя с тях. Вечер ги прибира в сейфа в стената. Но не знам какво е направил снощи. Тръгнах си преди него.
- Значи, когато сте си тръгнали, господин Л'Етоал е бил сам. Когато ние дойдохме, четиринайсет часа по-късно, намерихме мъртъв човек на пода, празната табла на бюрото, а приятелят ви безследно изчезнал. Имате ли нещо против да претърсим хотелската ви стая?
- Нима мислите, че съм замесен? В такъв случай щях ли да се върна тук по собствено желание?
- Малко вероятно... Освен ако... - инспекторът замълча, сякаш обмисляше думите си. Лявото му око примизна, но дясното остана неподвижно. - Освен ако не сте се върнали именно за да не пораждате подозрения.
Шестнайсет
Нандзин, Китай
Вторник, 24 май, 20:00 ч.
Митничар с мрачно изражение извади чифт джинси от куфара на Дзи, разгъна ги и методично пребърка джобовете.