Дзи, който стоеше до Кали от другата страна на пластмасова преграда, извърна очи. Макар много добре да знаеше, че понякога на излизане от Китай правят изненадващи проверки и в багажа му няма контрабандни стоки, беше нервен. Защо бяха избрали именно него? Дали Чун не се бе досетил, че Дзи има скрити мотиви да замине, и не бе уведомил властите?
- След този пропускателен пункт ще трябва да се разделим - каза Кали и посочи към следващото място за проверка.
Дзи си помисли, че ръката ù прилича на цвете, полюшвано от вятъра.
- Ще си вземем довиждане и ти ще продължиш.
За негово облекчение бърборенето й отклоняваше вниманието му от митничаря, който го притесняваше все повече с всяка следващата дреха, която вадеше от куфара.
- Друг път пътувал ли си толкова надалеч? - попита Кали.
- Не. Никога не съм излизал от Китай - Дзи се изненада колко лесно му е понякога да лъже, дори човек, към когото е толкова привързан. - Миналата година ходих в Хъфей на церемонията за връчването на наградата „Лантин“ на професор Ву.
Наградата се присъжда за постижения В областта на калиграфията. Най-престижната награда от този тип в цял Китай.
Митничарят извади от чантата сив пуловер и го разтърси. Дзи се опита да не гледа втренчено.
- Нямах предвид пътуване до град на два часа и половина с автобус - рече Кали. - Този път ще излезеш от Китай. Ще летиш със самолет. Ще видиш други държави. Ще ядеш непозната храна. - Очите ù блестяха.
- Трябваше да изберат и теб - каза Дзи. - Творбите ти са също толкова добри, колкото и на другите, които заминават. Дори по-добри от повечето.
- Но аз говоря твърде много. Почти подривен елемент съм - засмя се Кали. - Не ме е яд, задето не избраха мен. Съжалявам, че ти заминаваш зад граница, а аз не. Искам да видя картините, които ти ще видиш. - Въпреки преградата, тя сниши глас до тих шепот. - Искам да разговарям с хората, с които ще се срещнеш. Да им разкажа какво всъщност се случва тук.
- Знам.
Митничарят разви чифт черни чорапи и бръкна в тях.
- Аз ще им кажа.
В тъмнокафявите ù очи проблесна гняв.
- Не, няма да го направиш. Няма да поемеш този риск. Познавам те, ще действаш предпазливо. Моля те, Дзи, не бъди предпазлив. Трябва да разкажем на хората колко силна е цензурата тук. Как се опитват да ни контролират.
На Дзи му бяха необходими две години, преди да се довери на Кали достатъчно, за да ù признае, че има тайна. Когато най-накрая й я сподели, то пак беше само наполовина. „Искам да стана будистки монах.“ Каза й само толкова. Не знаеше как да изрече останалите думи, не знаеше как да изрази с цели изречения историята, стаена в сърцето му - че са го идентифицирали като лама, за годините в манастира, за пожара и отвличането.
Кали бе объркана от неговото желание да води подобен аскетичен живот и му се ядоса, когато той не успя да обясни защо е така важно да стане монах. Вместо това настояваше, че трябва да се присъедини към нея и приятелите й, към младите радикали, които искаха да променят Китай, да стане част от новото поколение, което настояваше да отвори нови врати пред себе си.
Дзи желаеше да поеме в друга посока, да се отдаде на съзерцателен живот в усамотение.
Кали не го разбираше, но с готовност се съгласи да му помогне. Благодарение на умението й да заобикаля ограниченията за ползване на интернет, тя изпращаше криптирани имейли до манастири в други части на света от негово име. Вярваше, че той моли за духовни напътствия. Така и не заподозря какво всъщност казва Дзи в писмата си и какво се опитва да направи.
И така стигнаха до тук. Кали искаше да промени света, но Дзи беше този, който щеше да го направи.
Гнетеше го, че не може дa ù каже как имат еднакви цели и как пътуването е част от тях, но поне беше в състояние да я утеши.
- И ти ще получиш своя шанс следващата година - каза той. - Второкурсниците и без това винаги имат най-големи шансове. Следващата година ще е твоята.
Сега митничарят проверяваше обувките на Дзи. Първо лявата, после дясната. Дори вадеше стелките. По гърба на Дзи се стичаше пот. Дали не е тактика да го забавят, докато пристигне някой по-висшестоящ да го задържи? Не, те не действаха по този начин. Нямаше нужда да разиграват театър. Ако го подозираха, просто щяха да го арестуват. Нали?
- Трябва да запомниш подробно всичко, което видиш - Кали беше преминала към друга своя страст. Сега страдаше заради произведенията на изкуството. - Всички онези картини и Скулптури.Картините и скулптурите бяха без значение. Лондон не беше от значение. Нитo Рим. Париж е мястото, което го интересуваше. Трябваше да отиде в Париж, независимо колко препятствия го чакаха по пътя до там. Именно в Париж щеше да направи политическото изявление, което да накара Кали да се гордее с него.