Стига да успее да излезе от Китай. Стига властите да не разкрият плана му. Стига да не предизвика неволно подозрения у студентите, вербувани от Министерството на държавната сигурност.
Правителството имаше шпиони навсякъде -обикновени граждани, които работеха, членуваха в организации и следваха, но бяха обучени да наблюдават околните и да докладват за подозрително поведение.
Дзи подозираше, че вербуваните студенти ще са особено бдителни. Всяка негова крачка щеше да се следи. Всичко, което правеше, щателно щеше да се записва. Не внимаваше ли, лесно можеше да се поддаде на параноята и притесненията.
Точно това беше целта на агентите. Гражданите да знаят, че ги следят, и да се страхуват. Граждани, лесни за контролиране.
Дзи с всички сили щеше да се старае да е спокоен. Щеше да повтаря мантрата си и непрекъснато да е концентриран върху онова, което предстоеше, върху това колко важна е мисията му.
Заподозряха ли властите, че „превъзпитанието“ не му е подействало, никога нямаше да получи друга възможност. Откриеха ли, че си спомня отвличането, смъртта на учителите си и най-вече, че знае истинската си самоличност на Панчен Лама, който ужасно се страхуваха да не се появи отнякъде, никога нямаше да успее да се върне при Далай Лама.
В програмата им бяха включени екскурзии до Рим, Лондон и Париж. Дзи не мислеше за великите музеи в тези градове. Позволеше ли на мислите си да се зареят, те се насочваха към съвсем малък музей, разположен сред градина. Колкото и хора да имаше наоколо, колкото и шумна да бе галерията, това беше мястото, където всичко щеше да се промени. До края на живота си щеше да дели времето на събития преди и събития след посещението си.
Освен ако шпионите не забележеха и не го разкриеха. В такъв случай нямаше да стигне жив до франция.
- Как ми се иска да можеше да ме вземеш в куфара си - рече унило Кали.
- И тогава къде ще си прибера дрехите?
- Ще си купиш нови от Лондон.
- И как ще те прекарам през митницата?
- О, я стига, на лондонската митница не проверяват багажа.
Сериозният ù тон го разсмя, а това на свой ред разсмя и нея.
- Значи се разбрахме? След като приключат с проверката на куфара ти, скачам в него.
Както стотици пъти досега, на Дзи отново мy се прииска да му е отредена друга съдба. Съдба, която да му позволи да прегърне това момиче, да я люби, да се включи в каузата й, да бъде удовлетворен от подобен живот. Но имаше кармичен дълг. Имаше път, който бе задължен да следва независимо от цената.
- Господин Пин? - извика митничарят по микрофона. - Дайте ми билетите си.
Дзи ги пъхна през процепа в преградата и мъжът започна да ги преглежда. Изтръпна, щом забеляза как служителят се намръщва. Кали го хвана за ръка.
Седемнайсет
Париж, Франция
Сряда, 25 май, 7:30 ч.
Пътуването цяла нощ и тревогата я бяха изтощили. Жаки затвори очи, но и таксито, като самолета, не предразполагаше към сън. Колкото повече се приближаваше към града, толкова по-силно се тревожеше. Не се беше прибирала в Париж, откакто замина от града преди шестнайсет години. Баба ù живееше на юг, в Гpac, както и всичките ù роднини във Франция. Лели, чичовци, братовчеди. Дори Роби се беше преместил там. Всички живееха на юг с изключение на баща ù. А него тя не желаеше да вижда. И преди да се разболее, и след това.
Роби.
Къде е Роби?
Още като деца в емоционално отношение двамата бяха пълни противоположности. Жаки откриваше меланхолия в неща, на които той истински се радваше. Но имаха и толкова много общо помежду си. Толкова много се обичаха. Въпреки разликата във възрастта бяха най-добри приятели. Жаки беше малка за годините си, а Роби no-зрял за своите. Оставени сами в къщата, двамата си създаваха въображаеми светове и си измисляха игри, с които да се занимават през дългите нерадостни периоди, в които баща им беше изцяло погълнат от работата, а майка им, нещастна, се затваряше в себе си.
Една от игрите, които си бяха измислили, нарекоха „Невъзможни парфюми“ и се вманиачиха по нея. Седнали пред детския парфюмеристки орган, който баща им им бе направил, те създаваха аромати, които да използват като думи. Имаха си цял речник от ухания - свой таен език с благоухания за смях, страх, щастие, гняв, глад и загуба.
През прозореца Жаки започна да вижда познати гледки. Шофьорът стигна до Шести арондисман и сърцето й силно се разтуптя.
Завиха по улица „Сен-Пере“. Полицейска кола беше паркирана странно - наполовина качена на тротоара. Двама жандармеристи стояха пред входа на магазина. Жаки очакваше нещо подобно, но когато го видя на живо, кръвта й се смрази.