От години не бе усещала как познатият свят се изплъзва и не се бе озовавала - или поне някаква версия -жива и уплашена на друго място, в друго време. Но преживяното при пристъп на психоза не се забравяше. Този бе продължил по-дълго и беше изпълнен с повече детайли от получаваните като дете. В сравнение със сегашния, онези бяха като малки пукнатини. Този беше като зейнала дупка.
Жаки не можеше да си позволи нов такъв епизод. Не и сега. Не и когато Роби беше в неизвестност. Не и при всички полицаи наоколо. Не биваше да се повтаря. Дори когато е сама. Тя се свлече немощно на пода и заудря по него с юмруци.
Когато беше малка, халюцинациите бяха неясни и несвързани, а щом пристъпът приключеше, рядко помнеше подробности. Сега си спомняше абсолютно всичко. Hитo един от образите не избледняваше. Още виждаше църквата, всеки детайл в нея, чуваше хората, усещаше мириса на тамян - съвсем ясно. Помнеше какво точна си мислеше тъжната жена, какво точно виждаше...
Я чакай малко! Тя имаше име. Любимият ù също.
Досега Жаки никога не бе имала видения за хора, чиито имена знаеше. В сегашната халюцинация беше видяла човек от рода Л'Етоал.
Силното тропане по вратата отекна из цялото ù тяло. Тя подскочи и се обърна рязко към вратата, все едно от другата страна я чакаше палач.
- Кой е? - провикна се тя.
Беше един от полицаите, оставен отпред да пази.
Отвори му.
- Инспекторът ме помоли да ви дам това.
Полицаят ù подаде черен бележник, подвързан с кожа. На корицата бяха изписани инициалите Р. Л. Е. И сърцето ù се сви. Посегна да го вземе и забеляза ръцете ù да треперят.
Промърмори: „Благодаря“.
- Добре ли сте? Имате ли нужда от нещо? Да повикам ли някого?
- Не - усмихна се Жаки. - Добре съм, благодаря ви.
След като полицаят си тръгна, Жаки отвори вратата към градината да влезе чист въздух и седна на бюрото. През следващите четирийсет и пет минути прелиства бележника на брат си, погълната от възможността да се разсее. Спря се на нещо, написано преди две седмици: годишнината от смъртта на майка им. Денят, в който Роби бе пристигнал в Ню Йорк. На гробището ù каза, че има среща, но не спомена с кого. Тя не го попита.
Но тук пишеше. Име, което изобщо не ù бе минало през ум. Защо брат ù се е срещал с Грифин Норт в Ню Йорк? Прелисти нататък. Още срещи с Грифин. Защо той е в Париж? Защо Грифин и Роби са се виждали всеки ден през последната седмица?
Заля я споменът за ухание.
Беше усетила мириса на Грифин Норт още преди да се запознае с него. Беше привлечена от уханието му още преди да узнае неговото име и да чуе гласа му. Бе стоял зад нея на един купон. За миг тя не се бе обърнала. Не се бе опитала да го види. Само бе вдъхвала уханието.
По-късно разбра, че одеколонът, който използва, е създаден през 30-те години на XX в. от американска парфюмерия, но е спрян от производство през 60-те години, преди още Грифин да се роди. Той бе единственият мъж, когото бе срещала, използвал този одеколон. Когато го попита как се е сдобил с него, ù отвърна, че го е намерил във вила край морето, където бил на почивка с баба си и дядо си. Това било единственото нещо, което собствениците оставили в банята. „Единственото нещо, което съм откраднал през живота си“ - призна ù веднъж.
Грифин не се вълнуваше особено от аромати. Онова, което му хареса, беше загадъчната история. Защо това бе единственият забравен там предмет?
Според Жаки самият одеколон също таеше истории за разказване, само че въз основа на есенциите. Съставките му бяха стари като Библията: бергамот, лимон, мед, иланг- иланг, ветивер, цибетин и мускус. Богати цветни и животински нотки, които, съчетани заедно, създаваха конкретния аромат, който тя винаги свързваше с Грифин. С времето, което бяха прекарали заедно. С удивление. С влюбване. С край на самотата. А по-късно и с гняв и скръб. Дълго след като бяха скъсали, тя продължаваше да търси с поглед по сергиите на пазарите и в eBay7 дори полупразни шишенца от одеколона. На дъното на шкафчето в банята си имаше осем бутилки от него. Макар и в затворена опаковка, макар и на тъмно, одеколонът се изпаряваше. Като мигове от живота. Времето заличава детайлите, нито една друга цивилизация не е създавала по-дълготрайни парфюми от египтяните. Смяташе се, че техните ухания дори стават по-хубави с времето.
Я чакай.
Египет?
Жената от халюцинацията ù също си мислеше за Египет.
Жаки се опита да си спомни защо.
Любимият ù беше загинал там.
Сега болката на непознатата жена отекна В съзнанието ù и се сля с нейната. Само че любимият на Жаки не беше загинал, а я бе изоставил. Но не беше ли и това един вид смърт?