Седнала на пода, Жаки бе прегледала цялата дисертация, като набързо беше хвърлила поглед на някои страници, а други прочиташе внимателно. Не я притесняваше онова, което бе направил, а фактът, че не ù беше казал.
Когато Грифин се събуди, тя го попита защо.
Той не ù даде почти никакво обяснение. Само я обвини, че е ровила в багажа му, без да го пита.
- Ако някой разбере, ще ти вземат дипломата. Ще те обвинят в плагиатство.
- Никой няма да разбере, освен ако ти не им кажеш. Ще го направиш ли? - кресна й.
Изведнъж Жаки изпита усещането, че пред нея стои напълно непознат човек.
- Как можеш изобщо да ми задаваш подобен въпрос?
Грифин ядосан бе влязъл в банята, взе си душ, облече се и излезе, без да каже и дума. Остави я да се чувства гузна за нещо, за което нямаше вина. Жаки беше удивена от неговата манипулация. Досега никога не се е държал така с нея.
В четири часа ù се обади и я помоли да се срещнат на гребната база.
Жаки очакваше да се разкае и да ù се извини. И знаеше, че ще му прости. Но да скъса с нея, вместо да поговорят за постъпката му?
На следващата сутрин, щом стана, отиде на летището. Замина за дома на баба си в Южна Франция. Единственото безопасно място, за което се сети. През първата седмица всеки ден очакваше Грифин да ù се обади или да ù прати имейл. Всяка вечер си лягаше и плачеше, съсипана от мъка. Заспиваше само след като си казваше, че на следващия ден той ще я потърси. Със сигурност.
Всяка сутрин се събуждаше ядосана на себе си колко е слабохарактерна и желае мъж, който дори нямаше желание да се бори за нея. Ставаше от леглото твърдо решена, че ако Грифин се обади, няма да вдигне. Ако й изпратеше имейл, щеше да го изтрие.
И после чакаше.
В края на август Жаки бе емоционално изцедена и се върна в Ню Йорк с разбито сърце.
След онова лято всеки път, когато трябваше да си напомни, че някога е допуснала ужасната грешка да се довери и да отвори сърцето си за някого, изпълняваше следния ритуал: изваждаше едно от шишенцата с одеколон от шкафчето в банята. Гасеше лампите, пускаше щорите. Сядаше на ръба на леглото. Задържаше дъха си, навлажняваше пръсти с ценната течност и ги прокарваше по ключицата си, по шията, по едната ръка, после по другата. Накрая вдигаше длани към лицето си и вдишваше, оставяше силата на аромата да я блъсне.
Мощният мускус я обгръщаше, подмамваше я да вярва, че още е с Грифин и отново е намерила душа, с която се чувства наистина свързана.
След това отваряше очи и оглеждаше спалнята с красивите завеси, гравюрите на старинни рози по стената и десетките шишенца парфюми „Л'Етоал“ на тоалетката. В огледалото виждаше отражението си, както и празното място на леглото до нея, където - но само за миг - си бе представила, че седи Грифин.
И тогава, понеже цялата процедура беше с цел наказание, за да не забравя никога колко глупаво е да вярваш в мечти, си позволяваше да си спомни и други неща. Първия им път заедно в спалнята в къщата на леля ù. Здрачът преминаваше в нощ. След като се любиха, той ù разказа за Платоновата теория за двете половини от едно същество.
- Ние сме тези половини... - беше подчертал той.
- Âmes soeurs - повтори тя израза на френски.
„Ти беше твърде уязвима, когато го срещна – каза ù баба ù в опит да я утеши. - Много се впечатляваше и не беше особено общителна. Твърде млада. Той ти влезе под кожата. Ще ти е трудно да го прежалиш, но ще успееш. Чуваш ли ме? След време ще успееш.“
И Жаки успя. Превърна Грифин в поука, която си бе извадила. Използваше го като карта на местност, в която не бива да пристъпва. Но колкото и щастлива да беше със следващите си партньори, дълбоката ù връзка с Грифин я преследваше.
А сега той е тук, в Париж. Защо? В бележника на Роби срещу името му имаше телефонен номер. Жаки се поколеба. Да му се обади след десет години? Да чуе отново гласа му? Какво значение имаше? Връзката им отдавна беше приключила. Беше се изпарила. Роби беше изчезнал. Това е грижата й сега, а не миналото й.
Набра номера.
-Ало?
Гласът му я вцепени. Зави ù се свят и тя отчаяно се опита да запази спокойствие, да каже нещо, да заглуши бученето в ушите си. Не беше говорила с Грифин от толкова години. Изведнъж си спомни как се взираше в гърба му, когато той си тръгна, след като скъса с нея.
- Грифин - каза тя, - обажда се Жаки.
В другия край на линията чу рязко поемане на дъх и остана доволна. Поне беше нещо.