Сервитьорът дойде и си поръчаха кафе.
- Съжалявам - повтори Грифин.
- Защо се извиняваш? С какво би могъл да предотвратиш случилото се?
Той сви рамене.
- Вероятно с нищо, но се е случило малко след като съм си тръгнал от работилницата. - Не сваляше очи от нея.
- Откога си в Париж?
- От няколко дни. - Той постави длани върху масата.
Годините на работа сред камъни и пясък бяха оставили своя отпечатък и Жаки се зачуди какво ли би било усещането да прокара загрубелите си пръсти по кожата ù.
- По работа ли?
- Горе-долу. Когато Роби разбра, че с жена ми сме разделени, ме помоли да му помогна с една задача.
- С Роби сте останали приятели? Никога не ми е споменавал за теб.
- Поддържаме връзка. Интересувам се какво става и с теб - усмихна ù се отново, но леко тъжно.
- С какво му помагаше?
- Беше намерил нещо и искаше да разбера какво точно представлява.
- Престани с недомлъвките. Винаги пестиш подробностите. - Като си спомни как я дразнеше с тази си черта, Жаки почти се усмихна. В следващия миг тревогата се завърна. - С какво му помагаше?
- Не ти ли е казал?
Жаки си припомни последния път, когато видя Роби и разговора им в гробницата на майка им.
- Май се опита, но се скарахме.
- Той ми каза за срещата ви.
- Нима?
От четвъртък насам прекарахме дванайсет-четиринайсет часа заедно. Доста си поговорихме.
- Тогава знаеш в какво положение е фирмата, нали?
Сервитьорът им донесе кафетата. Жаки отпи от своето твърде бързо и си изгори езика. Болката бе добре дошла, за да я разсее от ескалиращите емоции.
- Роби се надяваше находката да плати поне част от дълговете.
- За какво говориш? Каква находка? Не може ли просто да ми кажеш, за бога?
- Когато Роби наследи компанията, В работилницата царял пълен хаос. Ходи ли вече там?
Жаки кимна.
- Каза, че изглеждала така, сякаш баща Ви е започнал да търси паметта си и е преобърнал всичко, в опити да я намери. В една от купчините Роби открил кутийка с керамични парчета. Дал ги за оценка и резултатите показали, че са от Древен Египет. Тогава дойде да ме види в Ню Йорк и аз се съгласих да му помогна. Успях да установя, че парчетата са от кръгъл съд от времето на Птолемеите. Бил е пълен с лепкаво вещество като помада. По съда с йероглифи е описана историята на двама влюбени, които с помощта на парфюма си спомнят миналите си прераждания и откриват своята ба, своята... - Грифин използва египетската дума.
- Сродна душа - довърши Жаки, спомняйки си историята, която баща ù бе разказвал. За древната книга с формули и благоухания, намерена в Египет преди повече от двеста години. Изгубеното съкровище на рода Л'Етоал.
- Семейната Ви легенда е истинска, Жаки. Роби намери доказателството.
- Доказателство за какво обаче? - Тя прокара пръст по гладкия, объл ръб на чашата. - Парчетата от счупен съд могат да бъдат фалшифицирани. През деветнайсети Век търговията с подобни фалшификати е процъфтявала. А с такава история ще се продават повече парфюми. Не съществува аромат, който да предизвиква...
Млъкна, щом си спомни какво ù се случи преди малко в работилницата.
Според някои психолози дадени миризми могат да отключат пристъпи на психоза. Учените ù правиха тестове, но не засякоха нейна обонятелна реакция.
Грифин я погледна загрижено. Винаги е успявал да разчете израженията ù и да реагира удивително бързо на променящите ù се настроения и мисли. Жаки се изненада, че това не се е променило.
- Какво има, Жаки?
Една нощ, когато бяха заедно, с Грифин седяха на тъмно в леглото и си споделяха тайни. Той ù разказа за баща си. Тя - как е намерила майка си. И за пристъпите. Сега не желаеше да обсъжда личните си проблеми. Не и след всичките тези години.
- Такава книга не съществува.
- Клеопатра е имала работилница за парфюми, Жаки. Тя съществува. Марк Антонии ù я е построил. Открили са я в пустинята в южния край на Мъртво море. На трийсет километра от Айн Геди. Открили са древни парфюми.
- Не съществува ухание на сродните души. Единствено измислици, защото парфюмите са именно магия и символи. Предците ми са измислили тази история, за да придадат на „Л‘Етоал“ по-голямо очарование.
Очите на Грифин потъмняха. Жаки беше забравила, че когато светлината се променеше, губеха синия си нюанс и ставаха студени и непроницаеми като сива стомана.
- Не е измислица - изрече той твърдо. - Парчетата от керамичния съд са автентични. А химичният анализ на глината показа, че е импрегнирана с древни масла.
- В такъв случай Роби би трябвало да е могъл да възстанови парфюма и да докаже свойствата му. Разполага със същите масла и есенции като египтяните.