- Заминавам утре. Уволни всички, които работят за теб в Париж. Намери човек, който не знае думата „невъзможно“. Humo на френски, нито на английски.
Двайсет и пет
Париж, Франция
Сряда, 25 май, 15:45 ч.
Жаки и Грифин се върнаха в работилницата, за да й покаже снимките и превода на текста от съда. Там ги чакаше инспектор Марше.
- Обадиха ми се от полицейско управление в Долината на Лоара - осведоми ги без излишни любезности.
- И? - попита Жаки. Не съзнаваше как с тази единствена дума показва цялото напрежение, натрупало се в нея, докато Грифин не постави нежно ръка на лакътя й.
- Открили са портфейла на брат ви и една от обувките му на брега на реката - уведоми я инспекторът с равен, безизразен глас, все едно съобщаваше прогнозата за времето.
Жаки се свлече на най-близкото място за сядане, което съзря - стола пред парфюмеристкия орган.
- Какво точно означава това?
- Нищо конкретно. Някой може да ги е откраднал и да ги е хвърлил в реката.
- Да му открадне обувките?
Жаки се опита да спре паниката, надигаща се в нея, като няколко пъти си пое дълбоко въздух. Говореха за изчезването на единствения й брат, но вниманието й изведнъж се отклони, когато осъзна, че отново усеща мистериозния аромат, предизвикал виденията й. Ароматът се разнасяше около органа. Лекото замайване, което усети и преди, се завърна.
- Защо ще му крадат обувките?
- Още не знаем какво се е случило. Затова претърсваме околността - обясни инспекторът.
Жаки гледаше стъклените шишенца, които блещукаха под лъчите на следобедното слънце. Не се виждаше и никакъв прах. Роби поддържаше изрядна чистота.
- Сигурни ли сте, че портфейлът и обувките са негови?
- Съжалявам, но наистина са негови.
Някои от етикетите на шишенцата бяха ръчно надписани от дядо й. Други от баща й. Сигурно и Роби е надписал някои. Все пак е работил тук през последните три месеца. Със сигурност е купувал нови синтетични есенции. Не успя да забележи нито един етикет, надписан с почерка на брат й. На мястото, където го бяха видели за последно, нямаше и следа от съществуването му.
- Мислите, че се е удавил ли? - Пак си пое дълбоко дъх. Въздухът отново ставаше задушлив. - Не е възможно. Брат ми плува отлично.
Грифин се приближи зад нея и постави ръце върху раменете ù. За миг на Жаки ù се стори, че той е единственото, което ù пречи да полети и да изчезне сред ароматния облак.
- В тази част реката е известна със силните си течения. Надявам се да е някъде наблизо, може би само леко ранен. Ако е там, ще го намерим. Екипите ни претърсват от мястото, на което са намерили вещите му чак до мястото, където Лоара се влива в морето.
Жаки потри очи. Едно лято баба им ги заведе на гости на братовчедите в шато в Долината на Лоара край Нант. Въпреки красивата природа и виещата се река, Жаки бе необичайно неспокойна. Чувстваше се зле физически. През първата си нощ там сънува ужасни кошмари. Роби я събуди със силно разтърсване. „Само сън е, само сън“ - успокои я. През онази нощ той остана при нея да си говорят до изгрев слънце, за да я разсее. На закуска убеди баба си, че трябва да си тръгнат по-рано от предвиденото. „Това място и Жаки нещо не се погаждат“ - беше ù обяснил.
- Къде в долината? - попита Жаки. - Къде точно са намерили вещите му? - В Нант, Жаки разбра думите на Марше, но се почувства страшно объркана. Нант? Какво странно съвпадение.
Нуждаеше се от свеж въздух. Стана и тръгна към вратата, но преди да стигне до нея, уханието започна да я опива.
Последното, което си спомняше, беше гласът на Грифин в далечината:
- Жаки...
Двайсет и шест
Нант, Франция, 1794 г.
Mapu-Женвиев Моро стоеше под палещото слънце и усещаше как потта се стича по врата ù. Въпреки красотата на бреза и реката, сцената пред очите ù беше ужасяваща. Ад, извратен и преобърнат като картина на Йеронимус Бош. Там се намираше тя. Там живееше.
-Ти си наред.
Войникът с брадавица на носа я дръпна грубо към себе си. Другарят му, нисък мъж с яркочервен белег на брадичката и воняща на гнило уста, съдра расото ù, както тя очакваше. Така беше направил с предишните жертви. Скъса вълнената ù риза, разкъса и долните ù дрехи. Гола, тя покри гърдите си, но триъгълникът между краката ù остана на показ. Нямаше как да го закрие. Опита да се обърне с гръб, но не ù позволиха.
- Не, не крий тази приятна гледка, сестро - изсмя се миризливият и я обърна. Другият се приближи до нея и я сграбчи за гърдите с мръсните си ръце.